Учени подготвят кулинарна, езикова карта на България. В интернет всеки ще може да научи повече, както за различните български диалекти, така и за традиционните, но малко познати храни, съобщава Nova.bg. Теренните проучвания на диалектолозите започнали от троянско. Първата им спирка - село Голяма Желязна.
„Така наречената генерализирана винителна форма - там не е "чорба", а "чорбъ", не е "река", а е "рекъ", не е "борба", а е "борба" и така бабите там готвят барабоена чорбъ с кръвтинка, тоест картофена чорба с шарена сланина”, каза доц. д-р Ана Кочева , Институт за български език, БАН.
„Боб, лук, чушка... какво друго... морков и малко сланинка от отзаде, да не му слагам олио, че не знам какво има вътре. Тука - от най-различни бурене : киселек, картофки малко, лук, чушка”, сподели Гана Кекевска.
Сланина има дори в десертите, а цели кубчета се режат за копривена каша. Нея ни показват в село Шипково - отново в троянско.
„Дъсчица за рязане - полупка сме й казвали, а парчетата сланина как се казват – резньове”, допълни тя.
Видеата учените снимат сами. Една от причините е да подсказват на бабите, че могат спокойно да използват диалектни думи. Джурулът служи за разбъркване. Когато сместа от вода и брашно заври, мехурчетата по шипковски се наричат барбонки
„Това, което ни изненада в този край и досега не беше описано в етнографските проучвания, е така нареченото сватбарско жито. Жито, което се сервира само по празнични поводи - за сватби, за кръщенете, за връщане на войници на времето”, добави д-р Кочева.
Картата с познатите и непознатите български думи и гозби трябва да е готова след около две години.
