Делфини и маймуни показват признаци на рефлективно съзнание, което регулира възприятията и паметта. Сред учените започва да се очертава консенсус, че при животните съществува функционален паралел на човешкото метапознание, с други думи – способността ни да рефлектираме върху собствените си душевни процеси, да ги ръководим и подобряваме, пише Science Daily.
Серия от трудове в областта на сравнителната психология, дело на Дейвид Смит, професор от Департамента по психология на Университета в Бъфало в съавторство с учени от други университети, потвърждават напредъка в тази насока.
Една от публикациите анализира критериите за изследване на мисловната дейност при животните и начина, по който са прилагани в историята на науката.
Оксфордският сборник „Компаративното познание: експериментални изследвания на животинския интелект” разкрива повече за тази дисциплина, чието начало е поставено през 1995 с изследване върху делфин от вида афала.
Делфинът можел правилно да преценява кога му се дават прекалено трудни задачи и отказвал да ги изпълни. Той показвал в поведението си отличителни признаци на колебание, несигурност и тревога, когато задачите били прекалено трудни. Когато задачите били лесни, той се втурвал към изпълнението им така бързо, че създавал около себе си огромни вълни, които заплашвали да залеят деликатната електроника на учените.
Дейвид Смит и неговите сътрудници изследвали метакогнитивните способности на тренирани с джойстик макаци. Тези маймуни реагират по специфичен начин, за да покажат несигурност в паметта си.
Те могат да подадат сигнал, че не са сигурни, за да спечелят подсказване от експериментаторите за това какво да направят. Те подават такъв сигнал, дори когато спомените им са изтрити чрез магнитна стимулация. Статията завършва със заключението, че животните имат сходни с нашите метапознавателни способности.
„Във всеки случай способността им да осъзнават несигурността си и да отговарят адаптивно на нея показва съответствие с аналогичния процес при хората”, убеден е Смит.
За разлика от изследваните азиатски и африкански маймуни, южноамериканските видове, които екипът му изследвал, не демонстрират такива способности. „Това вероятно е видова разлика с интригуващи следствия, които касаят възникването на рефлективно съзнание при човекоподобните маймуни и хората”, заключава ученият.
