Възможно ли е бедността да е заложена в нас самите? Къде се намират нейните корени? В своята книга „Законите на Грейс“ бизнес-треньорът и прочут лектор Наталия Грейс се опитва да отговори на тези въпроси. Според нея съществува т.нар. закон за генетичната бедност и той обяснява защо хората се програмират сам-самички да бъдат бедни.
1. Манталитет
Като малки ходехме на гости у една съученичка и често подскачахме по дивана, докато техните ги нямаше. Пружините, които на места бяха стигнали почти до тапицерията, ни радваха много. Изпадахме в див възторг от залповете прах, които излизаха от дивана, докато се друсахме на него.
20 години по-късно гостувах отново на старата си приятелка и с ужас установих, че в хола все още стои същият диван, върху който скачахме като деца.
Изглеждаше досущ като едно време, но сега бях потресена от сиромашията в обстановката. Пресметнах на ум колко би могъл да струва един нов диван, няколко клеясали от мръсотия столове и едно счупено и залепено нескопосано със станиол огледало. Докато си приказвахме, мислено избелвах тавана и сменях тапетите. Искаше ми се да измия прозорците, оцапани от мухите, да изхвърля пръчките и картонените кутии, подаващи се из под дивана, счупената саксия, превързана с найлонов женски чорап. „Ами ако са зле с парите?“ — помислих си... Но мозъкът ми се съпротивляваше и ми предлагаше да купя поне една евтина нова мушама за масата. Където и да погледнех виждах някакво парче от нещо, мръсотия, петна и боклуци.
Внезапно съзнанието ми попита: „Как мислиш, защо до бедността винаги има и мръсотия?“ Сега ви питам същото.
Дори ако замените думата „винаги“ с „почти винаги“ или с „често“, положението няма да стане по-леко. Мръсотията е проява не на безпаричие, а на манталитет. Мръсотията и бедността са съседи, значи и бедността е въпрос на манталитет.
Нищетата се намира в неизмитата глава.
2. Еснафлък
Имах една страхотна учителка по литература в училище, казваше се Тамара Георгиевна. Тя бе широко скроена жена с нестандартно мислене. Много проницателна. Веднъж спомена една фраза, която запомних за цял живот. Някой я попита какво точно означава еснафлък и тя отговори: „Еснафлъкът означава да пиеш от стара, нащърбена чаша, докато новият ти сервиз стои от години неразопакован в килера“. Така е прието в много руски домове: заделени са бели пари за черни дни. Има купища посуда за празник или за пред гости. И какво става – в очакване на „белите дни“ животът се изпълва само с „черни“. За този, който живее с очакване за бъдещето, то никога няма да настъпи. И тогава разбрах, че е срамно да си беден, срамно е да си мръсен. Срамно е да имаш в главата си разруха, която неизбежно се отразява и на жилището ти, и на манталитета на децата ти.
Животът в очакване на бъдещето, води до разруха.
3. Комплексът „Пепеляшка"
Една моя позната спестяваше за вила близо 20 години. Сама възпитаваше две дъщери, които живееха полугладни и ядяха само каша. Веднъж по-голямата ми сподели как се срамува да излиза с кадифения си износен панталон с кръпки на коленете. Момичето растеше и по някакъв странен начин панталонът растеше с нея. Сантиметър след сантиметър подгъвът се обръщаше. Разбира се, че издайническата ивица беше не толкова избеляла като останалия плат и сиромашката хитрост се виждаше отдалеч.
