Тук няма да се спирам подробно са държавното ни устройство, което не позволява да се печелят нормални пари. Целта ми е не да крещя срещу системата, а срещу гнилочта в мозъците ни. С едни и същи пари можеш да изглеждаш достойно или като прошляк. Когато майката най-сетне купи заветната вила, вече порасналите дъщери нямаха абсолютно никакъв интерес към имота, но постоянно упрекваха майка си, че не ги е научила какво значи да си жена. Те развиха комплекса „Пепеляшка". Те, привикналите да виждат изтърканите кресла, старата посуда, оръфаните кърпи и избелелите дрехи, като големи жени се страхуваха да харчат пари за себе си.
Всеки път, когато купуваха нещо, настроението им се разваляше. Те се чувстваха недостойни да притежават нови хубави дрехи ли предмети. Ето това, приятели мои, наричам аз с две думи – генетична бедност. Тя вече е в съзнанието, в клетките, в кръвта, в костите.
Страхът да похарчиш пари за себе си ви прави бедни.
4. Подсъзнателното програмиране
Децата, които виждат прашасали ъгли, несъзнателно се програмират за бедност. Още в пубертета те започват да осъзнават нейната тежест. Още Чехов е писал, че изтърканите стени и мръсните коридори влияят лошо върху способността на студента за обучение.
Мръсотията и бедността потискат човека. Животът в бедна обстановка го програмира да е беден.
Можете да ми опонирате, че ако някой намрази сиромашията, това ще го стимулира да се развива и да спечели много пари. Аз ще ви отговоря, че много повече са тези, които се пречупват под непосилното бреме на бедността. Думите „беда“ и „бедност“ имат един корен. Изгонете далеч от себе си бедата. Изгонете бедността. Харесвам фразата „Богатството е състояние на ума“. И бедността също е състояние на ума.
Богатството и бедността са състояния на вашия ум и вашите мисли.
Из книгата на Наталия Грейс „Законите на Грейс“
