5. Редовно сравняване на жертвата с други хора

Затъмнителят използва сравнението, за да оправдае критиките и лошото си отношение. Той се опитва да внуши на жертвата, че тя е толкова "по-лоша от всички останали", че не заслужава по-добро отношение от негова страна. Между другото, сравнението често е маскирано като "съвет", който ще помогне на "несъвършения и толкова грешен" човек да се "подобри" и да стане по-добър. В действителност човекът просто бива унищожен морално, а самочувствието и самооценката му са сринати.

А несигурният човек се управлява лесно... Особено ако постоянно му напомняте колко много губи на фона на по-успешните хора около себе си.

Например:

"Защо не можеш да се държиш като сестра си (брат си)?" (по този начин родителят, който използва затъмняване, настройва децата едно срещу друго и придобива контрол върху поведението им).

"Преди изглеждаше много по-добре, защо не започнеш да ходиш на фитнес и най-накрая да влезеш във форма като приятелите си? (съпруг или съпруга засрамва своя партньор или партньорка).

"Ако можеше да бъдеш като..." (подиграва се на партньора).

Общото между всички тези примери е, че на човека се налага една идея: "Ще бъдеш обичан (приеман, уважаван и т.н.) само ако правиш това и това. В противен случай не заслужаваш да се отнасят с теб нормално".

6. Социална изолация на жертвата

Доста често затъмнителят измисля всевъзможни поводи, за да изолира жертвата на манипулацията от приятели, семейство, колеги, общуване с връстници и дори от информация и всякакви контакти в социалните мрежи. Целта му е да я лиши от положителни емоции, подкрепа и възможност да обсъди с някого проблемите и съмненията си.

"Малко след сватбата съпругът ми напълно ограничи съвсем деликатно контактите ми със семейството и приятелите. На вялите ми опити да протестирам той винаги отговаряше: "Аз съм единственият, на когото можеш да се довериш. Всички останали са фалшиви и ще те измамят."

7. Постоянни обвинения

Тъй като целта на затъмняването е да обърка жертвата, да я накара да се съмнява във всичко, включително в себе си, насилникът прибягва до такъв пасивно-агресивен похват, за да хвърля безпочвени обвинения, свързани с почти всички смъртни грехове. Неговите "помощници" в това - все едни и същи – са откровените лъжи и преувеличения. И всичко това, разбира се, при пълна липса на каквито и да било доказателства.

По този начин затъмнителят накърнява авторитета и репутацията на жертвата (в личен или публичен план). Това му дава контрол и власт и отвлича вниманието от собствените му слабости и провали.

"Работата на вашия отдел е загуба на време и ресурси. Защо изобщо ви плащат заплата? За това, че си седиш на задника на работа?"

"Жена ми е жалка неудачница и трябва да знае истината за себе си."

В заключение, тези седем вида пасивно-агресивно затъмняване имат едно общо нещо – желанието да се упражни контрол над жертвата, като се предизвикат у нея несигурност и съмнения в собствената ѝ адекватност. По този начин манипулаторът се чувства като цар на съвършенството (а всъщност е дълбоко комплексиран и несигурен човек) и придобива способността да контролира другите.

Не бива да се подценява разрушителността на пасивно-агресивната форма на затъмняване. Да, на пръв поглед тя е "тиха и ненатрапчива", но всъщност редовното "промиване на мозъка" е най-реалното психологическо и емоционално насилие.

Източник: cluber.com.ua