музикантите помнят повече – не само мелодии, но и думи, и образи. Богинята на паметта Мнемозина, майката на музите според гръцката митология, като че ли обича повече една от дъщерите си. В продължение на 25 години учените откриват връзки между музикалното образование и редица способности – четене, запаметяване на думи и текстове на песни. През 1998 г. клиничният невропсихолог Агнес Чан от Хонконгския университет и колегите й откриват, че възрастни и деца, които систематично са изучавали музика в продължение на няколко години, помнят по-добре думи, но не и образи. Няколко години по-късно екип, ръководен от д-р Лорна Якобсон от Университета на Манитоба в Уинипег, Канада, изследва 36 студенти. 15 от тях са преминали повече от десетгодишно обучение по пиано, докато останалите са се занимавали с музика по-малко от година. Студентите трябвало да запомнят първо списъци с думи, после образи. И в двата случая стратегиите на музикантите се оказват по-ефективни. Те били по-склонни да групират думите в сходни категории и по-малко склонни да вербализират картините. Вероятно причината е, че паметта им е тренирана с хиляди ноти в сложни връзки помежду си.

Генетичните изследвания на паметта са едва в началната си фаза. Едно от тях разкрива, че ген, наречен KIBRA, е свързан със степента на запаметяване и припомняне на информация. Учени от Института за транслационна геномика и Цюрихския университет събират ДНК проби от 1000 души на различна възраст и измерват ефективността на паметта им със стандартизирани тестове. Резултатите показват ясно съответствие между представянето на тестовете и вариациите в този ген. Нещо повече, неврологичните мозъчни изследвания демонстрират, че хората с „неблагоприятната” версия на гена натоварват мозъка си повече, за да запомнят същото количество информация, съобщава проф. Доминик дьо Кервен от Цюрихския университет.

Принципът на Мечо Пух: колкото повече запомняш, толкова повече ще помниш. Въпреки генетичните причини, много от които още не са известни, паметта може да се подобри значително с помощта на тренировки. Понякога резултатите от тях са видими и на физическо ниво. Лондонските таксиметрови шофьори преминават няколко години обучение, докато не запаметят имената и разположението на всички улици в мегаполиса заедно с най-кратките маршрути. Изследване, проведено през 2000 г. от д-р Елинор Магуайър, показва, че при тях хипокампусът – основният център на паметта в мозъка – е по-голям, отколкото при останалите изследвани. Буквално доказателство, че тренирането развива не само мускулите.