"С годините станах по-добра в живота си", казва писателката Виктория Токарева в интервю. Според нея младостта е време на тревоги и съмнения, все още не знаеш кой си и от какво наистина се нуждаеш от живота.
Има за какво да се бориш и до последно не си сигурен дали ще се справиш или не. Винаги има нещо, което ти липсва, когато си млад: любов, жилище, пари, знания.
Като цяло това е портретът на един несигурен човек, неуверен в бъдещето си. Само старите хора могат да бъдат щастливи. Старостта няма бъдеще, но именно този факт позволява на човек да се наслаждава на процеса на живота, да се радва на всеки ден. Хората стават много чувствителни и обръщат внимание на неща, които преди не са забелязвали.
Ето какво казва 85-годишната Токарева в своето интервю:
"През първата половина на живота любовта и всякакви страсти заемат основно място. Много време поглъща и работата, по чийто дири тичаш като заек само и само за да изкарваш пари, въпреки че не си напълно сигурен дали ти е нужна или не.
И тогава идва моментът, в който всички ненужни неща се "отлюспват" и осъзнаваш какъв късметлия е Творецът, че е създал такова небе, такива дървета и теб".
И можеш да поседнеш тихичко и да гледаш небето и дърветата, без да бързаш закъдето и да било. Защото в края на краищата колко ли жизнена енергия се изразходва от суетата и бързането?
Може би затова възрастните хора мечтаят да напуснат големия град и да се преместят на тихо място, за да се наслаждават на вечната природа.
Според немския философ Артур Шопенхауер възрастните хора съзнателно избират уединението. И са щастливи в този режим на собствения си ритъм, спокойствие и тишина.
Човек може да почерпи сили от това, че е в единство с природата. Но общуването с хората трябва да бъде сведено до минимум.
Виктория Токарева се ограничава до тесен кръг от роднини и е напълно безразлична към вниманието на обществеността и критиките отвън:
"Старостта е най-щастливото време, на тази възраст не ти пука за нищо! Кой те обича и кой не, кой ти се обажда и кой не, кой ще се появи [в живота ти] и кой ще си тръгне..."
На тази възраст можете да четете хубави книги, да слушате музика, да ядете вкусна храна, без да се страхувате, че ще развалите фигурата си, и да обичате семейството си, каквото и да е то. Това е всичко. Настъпва чувство на спокойствие, комфорт и пълно безусловно щастие."
Трите стълба на достойната старост
Писателката признава, че нейната щастлива и достойна старост се крепи на три опори:
- Първата е децата и внуците и дори правнуците.
- Второто щастие е нейната професия. „Много обичам професията си, тя ми отнема половин ден, а тези половин дни са много интересни за живеене. А ако е интересно да се живее дори половин ден, вече можеш да се смяташ за щастлив.“
- „И третото ми щастие е моята къща. Построих я със собствените си пари, спечелени с честен и красив труд. Не мога да кажа, че е обзаведена с голям вкус, но ми харесва там.“
Внуци и деца, бистър ум, уютен дом - какво повече ви трябва, за да спрете и да се полюбувате на залеза на вашето житейско пътешествие?
Източник: cluber.com.ua
