В семейството ми често ми се смеят на възторга, който изразявам в ресторанта: „О, благодарим много, че ни донесохте хляб – наистина го оценяваме! Вода? Обичам вода! Благодаря ви, че сте толкова мили!“
Въпреки че никой в семейството не го е казвал изрично, предполагам, че част от причината да го намират за толкова забавно е, че аз почти никога не изразявам толкова благодарност към тях.
Дори за това че, да речем, са ме довели на бял свят и отгледали до 18-годишна възраст.
Затова нещо ме озари, докато четях „The Gratitude Diaries” на Джанис Каплан – книга, в която тя описва едногодишното си усилие да покаже повече благодарност в различни области от живота си.
Преди да напише книгата, авторката участва в проучване върху навиците на американците да изразяват благодарност.
Резултатите показват, че 97% от респондентите казват, че биха изразили благодарност към сервитьора в хубав ресторант. Но колко жени казват, че редовно благодарят на мъжете си? Само 48%.
Каплан пише каква е причината според нея – имаме по-високи очаквания към партньорите си, отколкото към сервитьорите. Освен това, тя подозира, че просто свикваме с това партньорът ни да е винаги насреща за нас и като цяло забравяме да оценим това.
Дори простичкото усилие да кажем „благодаря“ може да вдъхне нов живот в едни уморени взаимоотношения.
Когато си в една връзка, особено за по-дълго време, един вид спираш да забелязваш човека. Психолозите го наричат хабитуация. Свикваш, забравяш защо изобщо си се стремил към тази връзка - убедена е Каплан.
През първия месец от нейния експеримент с благодарността, Каплан се фокусира върху това да отдава признание на съпруга си.
Тя започва да му благодари за това, че я прибира с колата от парти или поправя пробитото кранче. Той се чувства объркан, защото по принцип го прави.
Знам – казва тя. Но го оценявам.
Шана Лебовиц за Business Insider
