„След 60-годишна възраст нещата започват да се променят – обяснява Джесте. – Хората се пенсионират и започват да губят своята идентичност. Спохождат ги здравословни проблеми, а някои от техните приятели и роднини умират. Те започват да търсят смисъла на живота отново, тъй като този смисъл, който някога са притежавали, е изчезнал.“
За да достигнат до това заключение, учените са проучили данните на 1042 души (на възраст от 21 до над 100 г.) в рамките на 3 години. Участниците е трябвало да оценяват определени изказвания (посредством въпросници и интервюта) от типа на „Търся мисля или цел в живота си“ и „Открил/а съм задоволителна цел в живота“. Освен това изследователите проверяват и физическото и психическото им състояние.
Едва ли е изненадващ фактът, че учените откриват, че когато смисълът на живота е разпознат, хората се чувстват по-добре – и физически, и психически. Същевременно търсенето му се асоциира с по-лошо психическо здраве и когнитивни функции.
„Когато откривате повече смисъл в живота, вие се чувствате по-удовлетворени, докато в случаите, когато нямате цел в живота и я търсите неуспешно, сте по-стресирани“, допълва Джесте.
Разбира се, съществуват различни проблеми с това изследване, тъй като „смисълът на живота“ е нещо крайно субективно.
Източник: The Journal of Clinical Psychiatry
