Около една трета от населението на планетата има проблеми със съня, включително трудности с нормалния сън през нощта. Но въпреки, че нощните събуждания са сериозно стресиращи за хората, съществуват доказателства да се приеме, че всъщност в миналото подобни будни периоди, които са се случвали между две отделни заспивания, са били нормата, а не изключението. В историята могат да се открият множество примери за сегментиран сън, от медицински текстове до съдебни записки и дневници и дори свидетелства за практиките на африкански и южно американски племена. Във всички тях, формулирано по един или друг начин, се пише за “първи” и “втори” сън.
Антрополозите са открили нови данни, че в прединдустриална Европа спането на два режима е било нормата за обществото. И началото на съня не се е определяло от определено време за лягане, а от това дали е имало да се правят различни неща и да се изпълняват неотложни задачи от бита. Историкът Роджър Екирх пише в книгата си В края на деня: Нощта през миналите времена как домакинствата са се оттегляли за лягане до два часа след залез, будили са се няколко часа по-късно за около час или два и после са заспивали втори път до изгрев. По време на будния период хората са си почивали, мислили са върху сънищата си или са правили секс. А някои дори са се занимавали с шиене, цепене на дърва или четене на лунна светлина или на светлината на маслени лампи. Този режим е започнал да изчезва в Европа към края на 17 век.
