Второ, да ядеш местна храна означава да разчиташ на малки семейни ферми, а не на голямата хранителна индустрия. 

Известно е, че промишленото земеделие е един от най-големите замърсители на въздуха, водата и подпочвените води; изразходва големи количества горива и вода, изтощава почвата и води до загуба на био разнообразие. Както отбелязват експерти в сайта на фондация GRACE, то е вредно за селскостопанските работници и за целия живот на местните общности. 

Стандартните продукти пътуват средно между 1000 и 3000 мили, преди да стигнат до потребителя – в повечето случаи това означава допълнително опаковане и охлаждане – още енергия и още боклук. 

Диетата на стоте мили обаче е сериозно предизвикателство. Ще трябва да се лишите не само от бананите и портокалите, но и от повечето пакетирани сладки изкушения. А шоколада? Да, за съжаление на село не расте какао. Ще преоткриете чара на домашните меденки, курабийки и кексове.  

Сезонно хранене

Ако започнете да консумирате продукти от малки местни производители, ще забележите, че неусетно сте започнали да се храните според сезона – сега ядете същите неща, които са готвили вашите баби и прабаби преди повече от столетия.

Смята се, че сезонните растения са не само най-вкусни, но и най-полезни за здравето.

Те усвояват максимално хранителните вещества от почвата и се възползват от най-доброто, което водата, въздухът и слънцето предлагат. Изследователи от Австрийската асоциация на потребителите са доказали, че пресните плодове и зеленчуци, които се берат и замразяват през съответния сезон, са с по-добри хранителни качества от вносните, преминали дълъг път, продукти. 

Сезонното хранене взима под внимание и хранителните нужди на организма, които не са еднакви през годината.

Да се ограничите само с местни продукти може да е твърде сложно, но никак не е трудно да се храните според сезона. Зимно време не се лишавате от любимите цитруси и банани – само от парниковите домати, краставици и марули. 

Трудно ви е да се ориентирате кои са подходящите храни? Поне що се отнася до нашите ширини и дължини, по-възрастните ги знаят отлично – някога не е имало откъде да си купят неща извън сезона, а вносните плодове и зеленчуци са били рядкост. Ако се чудите кога какво се яде, какво расте у нас и какво не – питайте баба. 

Мая Лефтерова