Aко често ви се случва да оставяте нещата за последната минута, може да сте сигурни, че не сте единствени. Експертът по продуктивност Дариъс Форо е провел проучване за отлагането на работното място, в което са участвали повече от 2000 служители. Анкетираните били попитани по колко часа на ден смятат, че губят заради отлагане. Около 81% от респондентите са отговорили, че губят поне по час от работното си време, докато цели 9% са заявили, че отлагането им струва почти половината от времето, което прекарват в офиса.
Най-лошото в случая е, че отлагането не вреди само на вашата продуктивност в работата, но и на здравето ви. То често допринася за чувства на стрес, тревожност, депресия и дори до хронични заболявания, като хипертония и сърдечно-съдови проблеми, твърди „Ню Йорк Таймс“
Защо тогава отлагаме?
Проблемът може да произтича, както от нашата човешка природа, така и от нещата, които правим. Ето пет от най-често срещаните причини:
1. Такъв ви е характерът
За някои от нас, отлагането може да бъде неразделна част от нашата идентичност, казва Марк Ефрон, автор на 8 Steps to High Performance.
„Когато става въпрос за човешкия характер и идентичност, един от петте му основни аспекта е добросъвестността. При някои хора нейното равнище е изключително високо. Това са хората, които стават сутрин с мисълта „Днес ще постигна това и това“. При останалите нещата стоят по напълно противоположен начин. Те дори не могат да намерят списъка си със задачи, камо ли да се ангажират с постигането на някакъв реален резултат“‘, добавя Ефрон.
Макар че тук става въпрос за биология и гени, това не трябва да бъде извинение за отлагането. Според Ефрон човек може да се противопоставя на естествените си пориви.
„Мотивирайте себе си като си поставяте амбициозни цели и строги крайни срокове. Когато имате ясна цел и срок, шансът да постигнете нещо е много по-голям“, добавя той.
Например, ако имате проект, който трябва да бъде завършен в рамките на 45 дни, а вие знаете, че ще започнете да работите усърдно по него едва на 43-тия ден, то трябва да дръпнете малко по-напред крайния срок. Заложете си някаква цел, която да постигнете до ден 30, и измислете някаква награда, с която да отбележите успеха си, ако се справите навреме. Ефрон казва, че освен награда, залогът може да бъде и някакво наказание. „Ако не се справя с задачата в рамките на 30 дни, няма да ходя на боулинг през следващия месец“, дава пример той.
