Основната съставка на тази рецепта е умението да твориш с благодарност към това, което имаш. Рецептата е бърза и не изисква кой знае каква подготовка. Успешно приложима е за моменти, в които ти се налага да реагираш проактивно и просто да си мъж, без това да те изкарва от комфортната ти зона. Накрая хем получаваш ястие, хем домашен уют.

Съставките са:

1. картофи - 1 кг.

2. царевично брашно - 2-3 с.л.

3. сол - 2-3 с.л.

4. зехтин за готвене (помаче)

Трябват ти още:

1. тава и фурна

2. хартия за печене

3. купа (за обелените картофи)

4. нож

5. дъска за рязане

6. щипци или шпатула (за сервиране)

Белиш картофите, събирайки ги в купа с вода. Обелените картофи, не обелките. Обелките ги изхвърляш. Не е задължително да миеш картофите, преди да ги обелиш, но ако наистина са мръсни ще се прежалиш. След като обелиш всички картофи, изсипваш водата и ги замиваш. Ползвай топла или поне хладка вода. От топлата вода леко омекват и се режат по-лесно впоследствие. Изсипваш водата, преди да почнеш да ги режеш. Нарязаните картофи не се държат във вода, за да се запази нишестето им.

Вадиш дъската за рязане и взимаш най-острия си нож. Любим виц по темата е за онзи, който докато точел ножовете на любовницата си, се зачудил защо у тях ножовете винаги са наточени. Нарязваш картофите на тънки резени. Помага, ако след първото отрязване използваш вече гладката страна на картофа за основа, за да не шава. Така пестиш време, а резените са по-тънки. Важно е да са тънки, за да се опекат по-добре.

Трупаш нарязаните картофи в купата. Винаги трябва да очакваш някой ненарязан да се е скрил измежду вече нарязаните. Законът за всеобщата гадост няма почивен ден. Разравяш внимателно с пръсти. Ако ще псуваш, го правиш наум.

Включваш фурната на 220 градуса и по възможност на вентилатор. Ако няма вентилатор, я включваш да пече и отгоре, и отдолу.

Посипваш нарязаните картофи с 1 с.л. царевично брашно и 1 с.л. сол. Разбъркваш внимателно и повтаряш поне още веднъж. Ако ти се струва, че имат нужда от още - ръсиш брашно и сол трети път. После заливаш доволно със зехтин. Важно е подправките да се ползват в този ред, защото мазнината запечатва картофа. Ако я сложиш преди това, брашното и солта няма да попият.

Защо е важно да има ред? Не е като в онзи виц за шефа, който на специфичния тийм билдинг светнал лампата и се скарал на всички присъстващи, че “тука трябва да се вкара ред”. Не ред, а баланс трябва. Колкото ти разчиташ на жената до себе си, толкова и тя разчита на теб. Ако не слагаш подправки манджа, не става. Ако пък прекалиш с подправките, или ги слагаш отзад-напред и удавиш всичко в зехтин, не си даваш шанс да я усетиш. Не разбираш нито дали е сладка, нито дали е солена. Давай ѝ шанс да ти покаже коя е и каква е. Колкото ти го искаш, толкова го иска и тя.

Затова подправяй си картофите с усмивка и хич да ти не е. Няма да се връзваш и на майка ти, чието върхово наказание е да ти казва, че си “същият като баща си”. Ти поне знаеш какво желаеш. Евала, че готвиш и слагаш подправки. Там ти е силата, па кой ял - ял. Важното е да ти е вкусно на теб.

Слагаш хартия за печене на тавата. Ако постоянно ти се подвива, я смачкай на топка и я разгъни наново - няма да повтори. Изсипваш картофите както са със зехтина върху хартията и ги разнасяш равномерно. Заливаш ги с каквото е останало от подправките в купата. Слагаш тавата във фурната на предпоследната позиция отгоре-надолу. Следиш ги кога ще хванат коричка. Ако много се препокриват един с друг, може да извадиш тавата и да ги обърнеш, за да се опекат и отдолу. Когато се появи коричка и от обратната страна, ги вадиш. Ако приличат на нигерийския национален отбор, си ги изпуснал.

Готовите картофи са нежни и може да се отлепят трудно. Вариант е да ползваш щипците, за да ги сипеш по чиниите. Ако нямаш - става и с вилица или шпатула. Особено вкусни са с лютеница или горчица, най-добре и с двете.

Да ти е сладко! Не забравяй да почистиш след себе си. Оставяш кухнята така, както искаш да я намериш. Ти го заслужаваш!

Автор: Яким Кастелов