- Имате дълга практика на психолог. Бихте ли разказали за конкретни случаи?
- Има много. Един от тях беше свързан с момиче, тормозено цяло лято. Случило се беше следното: Тя е в ново училище. Изкарват осми клас. Група съученички не я харесва. Много често децата биват тормозени за това, че са отличници. Тя е такава. Иска да се занимава с дизайн и случайно попада в някаква напълно безсмислена за нея паралелка. Оказва се добра ученичка в клас, който изобщо няма интерес към учението. Като такава е набелязана за „зубрач”. Но тормозът не свършва в училище, а продължава през цялата лятна ваканция. Майката научава някъде в края на лятото, когато детето не иска да излиза навън, отказва да сяда пред компютъра и да влиза в интернет. Затваря се. Жената беше започнала да мисли, че дъщеря й развива депресия. По-късно се оказа, че не е депресия, а опит да се изолира от атаките.
Друг много характерен пример – момиче, което от година е студентка в близка европейска държава, иска да си смени името и самоличността, защото не може да издържа на тормоза, който нейни бивши съученици продължават да й оказват. Тя била вече в чужбина, а те продължили училищния тормоз от България, като й направили фалшива страница във Facebook. И я разпространявали от нейно име, включително на новите й колеги. Представете си – попадате в друга държава, в друг колеж и изведнъж в интернет пространството се появява един ваш профил, който ви злепоставя и очерня по всякакъв начин.
- Какво стана в първия случай - с момичето отличничка?
- Тя смени училището. Сменихме средата. Тя вече беше разпозната като различна и това беше дало повод на някого да властва над нея. Да опитва да поддържа собствения си личностен баланс за сметка на нея. Но да не обвиняваме. Всъщност тези деца, които тормозят, не са виновни за това. Поведението им е проекция на липса на показване на обич, авторитарни родители или насилие в семейството. Ако не работим с тях правилно, 60% се превръщат в потенциални бъдещи престъпници.
- Как бе решен проблемът на студентката, когато училището в чужбина е по-трудно да се смени?
- Тогава с момичето решихме да сигнализираме в българската служба за киберпрестъпленията, която си има и сайт. Службата е към НСО. В нейния сайт може да се пусне описание на случая. Тогава те наистина реагираха бързо. Записаха си откъде идват атаките, защото тя предполагаше. Проведоха разследване и тормозът спря. Службата има връзки да изтрива фалшиви профили във Facebook.
Освен за тези ще ви разкажа и за друг много фрапантен случай. За да злепоставят своя съученичка, четири момчета от едно много елитно столично училище бяха направили порносайт за нея. Умеели да работят добре с фотошоп и бяха монтирали нейни порнографски снимки. Знаете, че може да се направи такъв колаж, така че да не разбереш за какво става дума. Този порносайт беше разпространен в училището. Отваряли го бяха на училищните компютри. Добре че един учител беше забелязал и повдигнал въпроса.
Това, което децата често не знаят, е, че в интернет нищо не се губи. Винаги остават електронни следи. Разбра се от кой IP адрес е създаден сайтът. Беше установено на кого е този компютър. Намерихме едното виновно момче. След това се оказа, че са четирима. Не можеше обаче по никакъв начин тези четири момчета да бъдат санкционирани, защото в България няма ясни формулировки на думата плагиатство. А тормозът не е криминализиран. В края на краищата нещата не стигнаха доникъде.
Майките на четиримата започнаха да вадят аргументи от типа „Защо ще ги наказвате? Тя сигурно си е такава!”. И това една жена говореше за друга жена, за момиче, което е било унизено. Едната майка не спря да повтаря, че от законова гледна точка няма как момчетата да бъдат обвинени. И в крайна сметка те останаха с едно размахване на пръст и с убеждението, че можеш да смачкаш някого, ако искаш.
Когато спря тормозът, момичето помоли да прекратим разследването, защото цялата тази история беше за нея изключително болезнена. И тя смени училището. Тръгна си от него и отказа повече да говори за проблема. Защото остана с усещането, че случилото се е ненаказуемо.
