Тримата братя и тяхната съпруга

Децата, които се раждат от тези бракове,

 се възприемат от майката и тримата й съпрузи като абсолютно равнопоставени. Не се правят никакви усилия да се свърже детето биологически с някой от родителите. Никой от съпрузите не показва различно отношение към дадено дете дори ако знае, че той е биологичният му баща. Децата от своя страна смятат всичките братя за свои бащи и се отнасят към тях по един и същ начин, дори и да знаят кой ги е създал. В някои райони на Тибет децата наричат „баща” най-големия, а другите - „брата на баща ми”. В други райони пък малките наричат всички „татко”, като

поясняват - „най-големият татко”, „по-младият татко” и „най-младият татко”.

 Макар че най-големият има водеща роля, всички братя си поделят задълженията и участват в поддържането на семейната ферма. Така например, докато единият съпруг обработва земята, другият гледа стадото с животни, а третият пътува по търговия.

Интересното е, че полиандрията в Тибет е разпространена не сред най-бедните слоеве на обществото. Те нямат семейни земи и няма какво да губят, така че обикновено бедните мъже се задомяват по любов, ако решат да го направят. Многомъжеството е характерно именно за селяните, притежатели на земя.

Какво може да очаква най-малкият

брат Дорие от брака си? Най-привлекателното нещо е, че той ще запази своя добър начин на живот. Встъпвайки в този полиандричен съюз, ще има достъп не само до семейната земя и животни, но и до наследената колекция от дрехи, бижута, одеяла, седла и коне. Освен това така ще бъде натоварен с по-малко работа и ще е по-сигурен, че отговорността по отглеждането на децата няма да падне само върху него.