В час ли са учителите с вниманието на разсеяното поколение?
Днешните ученици имат проблем, който не е написан на дъската. Те са така свикнали с постоянните стимули от приложения за смартфони и платформи за стрийминг, че не могат да се концентрират в клас. Поколенията Z (възраст 10-24 години) и Алфа (0-9 години) са родени в свят, в който алгоритмите ги впримчват с кликане, превъртане и плъзгане с яростно темпо. Сега учителите имат проблем: как да приспособят традиционната учебна програма към ученици, отглеждани с технологии и има ли цена компромисът с традиционното образование?
Ранното развитие на мозъка е сложна тема, но през последните няколко години изследователите от целия свят изразяват безпокойство относно въздействието на смартфоните и мултифункционалността на медиите върху концентрацията. "Ние фундаментално променяме начина, по който децата мислят и как се развиват техните мозъци", казва Д-р Джим Тейлър. "Вниманието на тинейджъра днес се задържа за около 28 секунди", казва Лаура Шад, която преподава на седмокласници (12-14 години) във Филаделфия, Пенсилвания.
Ефектът на разсейването е най-ясен в традиционните училищни задачи като четене например. Прехвърлянето на текст в смарт устройство не помага, казва Шад като посочва, че проблемът е по-дълбок от предпочитанията за екран пред хартия.
Д-р Тейлър обяснява, че вниманието не е единствено ценност само по себе си, а функционира като врата към по-високи форми на учене - особено в паметта - което от своя страна води до по-дълбоко разбиране. „Без способността да задържат внимание над нещо, децата няма да могат да обработват информация. Те няма да могат да я обединят в памет, което означава, че няма да могат да интерпретират, анализират, синтезират, критикуват и да вземат някакво решение относно информацията", казва той.
Когато учениците не обръщат внимание на дългите лекции, много учители решават да разделят материала на части. Гейл Дезлър, специалист по технологична интеграция казва: "Общото виждане сред учителите е, че краткостта е за предпочитане." Някои учители пък започват уроците с упражнения за съсредоточаване или медитация, за да предразположат учениците да се концентрират. Преподавател от гимназията в Салинас, Калифорния, използва приложението "Calm", за да помогне на учениците да медитират. Проучване от 2013 г. показва, че всякакъв вид "технологични паузи" могат да противодействат на тревожната нужда от разконцентриране.
Някои учители също така избират "да се срещнат с децата там, където те са" - в платформи като YouTube и Instagram. Учител, който се занимава с научен експеримент, публикува материал по заданието в YouTube и след това използва видеото в клас, за да илюстрира материала от учебника, който може изглеждат скучен за студентите. По подобен начин Лаура Шад напомня на учениците за домашна работа и предстоящи екскурзии чрез Instagram.
Дезлър хвали учители, които правят на пръв поглед несъпоставими връзки, като например между историята на нацистката пропаганда и кибертормоза. „Става дума за вливането на подходяща информация в задължителната учебна програма по начин, по който учениците биха се припознали. Ако свържете материала с неща, които се случват тук и сега, тогава вие влизате в техния свят и ги ангажирате." Междувременно специализирани платформи за обучение като Flipgrid, които позволяват на учениците да споделят собствени видеоклипове, помагат на учителите да ангажират учениците в местни медии, като представят презентациите си там, например. Платформи като Google Classroom пък позволява на ученици и родители да следят оценките и предстоящите задачи, проследявайки постиженията, за да разберат по-добре къде изостават учениците.
И все пак, въпреки че някои преподаватели приемат технологиите в клас, многобройните проучвания показват, че по-традиционните класни стаи могат да бъдат по-успешни. Проучване на Лондонското училище по икономика от 2015 г. показа, че резултатите от тестовете GCSE са се подобрили, след като училища в Бирмингам, Лондон, Лестър и Манчестър забранили телефоните в клас. Професорът по неврология Уилям Клем посочва проучване от 2014 г., в което бе установено, че воденето на бележки помага на учениците в дългосрочен план да запазят информацията по-добре от използването на лаптоп.