За какво съжаляват хората, след като навършат 40 години
Времето, прекарано с негативни хора, за негативни мисли, песимизъм. Някои си мислят, че отрицателните личности ще изчезнат от живота им в 30-те им години. Напротив. Те продължават да са наоколо. Да не губим време с тях! Всичко се минава ужасно бързо, така че е важно да прекарваме възможно повече с лица, които ни карат да се усмихваме, да се чувстваме добре като себе си; които ни вдъхновяват. Преоценете връзките си. Никога не е късно за ново начало.
Мисленето, че на 30 сме вече стари. Да, 40-годишните се смеят на това, но 30-годишните често изпадат в дълбоки размишления че са "изгубили" 20-те си години и "младостта" в тях - това е толкова погрешно! С днешната увеличаваща се продължителност на живота, десетките възможности да живеем по-здравословно, да приемаме необходимите вещества и храни, да спортуваме, на 30 можем да изглеждаме по-добре (а и изкарваме повече) отколкото на 20. Размислите в насока "старост на 30" са загуба на време.
Да не поставиш себе си на първо място. Може би сте от онези личности, които слагат винаги другите на първо място и накрая себе си? Това себеотрицание е благородно, но то дали е оценено? Ако обърнете внимание и на собствените си нужди и се постараете да изглеждате вие самите добре, да сте отпочинали, любимите ви хора всъщност ще ви уважават повече и ще ви се възхищават. Толкова е простичко, а понякога го забравяме...
"Не се грижех за тялото си". Колкото по-рано започнем да спортуваме, толкова по-добре. На 40 и 50, 60 хората са изключително благодарни на себе си, че са се решили да спортуват на младини.
"Имаше шансове за едни неща, не се възползвах...". Не играйте на сигурно, поемайте рискове, живейте повече.
Не инвестирате, не спестявате достатъчно. Изглежда това е едно от най-огромните съжаления на 40 и 50-годишните. Поне така се оказва в анкетата на Reddit.
Не сте пътували достатъчно. Приключенствайте! Не отлагайте. Търсете начини да виждате нови и нови места икономично. Възможно е. Това ще ви вдъхновява и ще имате много истории за разказване.
"Твърде много ме беше грижа какво мислят другите". В духа на първото посочено, това изглежда е основното, за което хората съжаляват на всяка една възраст. Затова просто спрете. Нека има значение за вас мнението само на тези, които ви обичат.
От Мениджър NEWS. Още мотивиращи текстове, анализи и новини от последните часове четете ТУК.