Човек попитал мъдрец:
– Защо Господ позволява едни хора да страдат, а други не?
– Господ не е виновен за човешките несгоди – отвърнал мъдрецът. – Всеки сам е отговорен за своето щастие. Който иска да е щастлив, ще бъде.
– Няма логика в това, което казваш. Едва ли има човек, който не иска да е щастлив. И въпреки това срещам повече нещастни хора, отколкото обратното.
– Погледни тази картина – рекъл мъдрецът. – Какво виждаш на нея?
Погледнал човекът картината и казал:
– Виждам зима, виелица и то каква... Всичко е затрупано със сняг, чак тръпки ме побиват.
– А аз виждам малката къщичка, която свети – казал мъдрецът. – Виждам дима, който излиза от комина. Усещам топлината и уюта, които царят вътре. Дори мога да подуша аромата на прясно изпечения домашен сладкиш.
– Но нищо такова не е изобразено на картината – засмял се човекът, – все едно друга картина описваш. Да, има къща, която свети, но останалото...
– Напротив – казал мъдрецът, – говорим за една и съща картина. Тя представлява живота през моите и твоите очи. Ти видя само студа на зимата, а аз топлината на огнището.
"Щастлив е онзи, който може да различи красотата в обикновените неща, където другите не виждат нищо."
Камий Писаро
