Астероид, който бе открит в орбитата на нашето Слънце през декември 2017 г., разкри една приятна изненада – той не е един, а цели два, заключени в своята бинарна орбита около взаимен център на гравитация, пише Science Alert.
Обектът е наречен 2017 YE5 и e забелязан за първи път на 21 декември 2017 г. По това време той е бил под такъв ъгъл, че учените не са могли да разберат дали става дума за два обекта или за два изпъкнали елемента, съединени помежду си от по-тънка част, какъвто е случаят с кометата 67P/Чурюмов-Герасименко.
В края на юни обаче двата астероида се доближиха до най-близката си част до Земята по време на елиптичното си пътешествие около Слънцето – на разстояние от около 6 млн. километра. Именно тогава учените успяват да направят новото откритие. Те достигат до заключението, че двата астероида извършват пълна орбита един около друг на всеки 20-24 часа.
Оптичните наблюдения, измерващи яркостта на бинарния астероид, потвърждават находките, направени от обсерваториите „Грийн банк“ (Западна Вирджиния) и „Аресибо“ (Пуерто Рико).
Според астрономите приблизително 15 процента от всички близкоземни астероиди, големи над 200 метра на ширина, са бинарни. Те обикновено се състоят от един по-малък и един по-голям обект.
Някои (макар и рядко) са тройни, като например астероидът Florence, който прелетя край Земята през август и септември миналата година, придружен от двата си по-малки спътника.
2017 YE5 обаче е специален – и двата обекта са около 900 метра на ширина, което означава, че са приблизително еднакви по размер. При първоначалните наблюдения на яркостта учените са предположили, че са по-малки, което означава, че двойката не отразява светлината особено добре.
Всичко това може и да означава, че двата обекта първоначално са били разделени, но в някакъв момент са били привлечени един към друг в една обща орбита.
Учените тепърва ще изучават 2017 YE5 по-подробно. Астероидът извършва своята орбита около слънцето за 1730 дни (4,74 години). По отношение на космическите мащаби това е равнозначно на едно най-обикновено примигване. А и когато се върне отново при нас в най-близката си точка, е възможно да имаме още по-усъвършенствани технологии, които да направят далеч по-точно измервания.
