В мантията на древната Луна е имало огромно количество вода, твърдят холандски геофизици в публикация в научното Nature Geoscience, предава Мениджър Нюз.
Според техните данни някога океанът в мантията на земния спътник е съдържал 270 до 1650 части вода на милион. Учените стигат до този извод с лабораторни симулации на ранните условия на Луната.
Геофизиците са експериментирали с два сценария за формирането на външната кора на спътника, свързани с кристализацията при охлаждането на лавата. В единия дебелината на твърдата повърхност, формирана от вулканичната скала плагиоклаз, достигнала 68 км, а във втория между 34 и 43 км.
За разлика от първия сценарий, вторият допускал, че мантията на древната Луна съдържа много вода. Това съответствало на дебелината на лунната кора на днешния земен спътник, определена от мисията GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory).
Работата на учените се основава на предположението, че в древността, около 70 млн. години след образуването на Слънчевата система, Луната е била покрита от океан от мантия. Около 145 млн. години по-късно океанът кристализирал. Според геофизиците на ранните етапи от развитието на химическия състав Луната и Земята са си приличали, което свидетелства за общия им произход.
