Въпреки вълната от нови и потенциални методи за лечение на болестта на Алцхаймер, диагностицирането на заболяването преди появата на симптомите и настъпването на когнитивния упадък остава огромно предизвикателство.
Разбирането на първопричините за болестта на Алцхаймер – т.е. какво кара мозъчните клетки да вехнат и да умират - също се оказва по-трудно за определяне, отколкото всички се надяваха, въпреки че изследователите постигат напредък в проучването на възможностите.
Сега екип от САЩ твърди, че е открил в изследване върху животни "най-ранния досега биомаркер", който предвещава началото на това ужасно заболяване, преди да се появят характерните амилоид-бета плаки или да се наблюдават каквито и да било дефицити на паметта.
Дори това твърдение да не се превърне веднага в клинично полезен диагностичен инструмент, откритията могат да помогнат за разплитането на една от най-странните клинични прояви на болестта на Алцхаймер: повишената активност, подобна на припадъци.
На пръв поглед може да изглежда контраинтуитивно, че сътресението в активността на мозъчните клетки предвещава заболяване, при което невроните умират и когнитивните способности избледняват. Досегашните изследвания се фокусираха върху понижаването на невронната активност в целия мозък, което се съпровожда от влошаване на когнитивните способности.
Клинични проучвания обаче показват, че в ранните етапи на болестта пациентите, изложени на риск от развитие на болестта на Алцхаймер, могат да изпитат рязко повишаване на невронната активност в определени части на мозъка си, което може да се установи при сканиране на мозъка преди появата на каквито и да било симптоми.
В едно проучване почти една трета от хората, носещи генетични варианти, предразполагащи ги към болестта на Алцхаймер, са имали пристъпи. Друго проучване установява, че хората с болестта на Алцхаймер, при които се наблюдават резки скокове в мозъчната активност, са склонни да бъдат диагностицирани на по-ранна възраст.
Тази подобна на припадъци активност може да бъде свързана с увреждането на невроните преди те да се разрушат, като други процеси ускоряват влошаването.
Изследователите, участвали в последното проучване, искат да проследят въпросната необичайна мозъчна активност до клетъчно ниво, за да разберат какви механизми могат да предизвикат свръхвъзбудимост на невроните в най-ранните етапи на болестта на Алцхаймер.
Други екипи посочват редица възможни причини за това, включително необичайни нива на калциеви йони в клетките и амилоид-бета (Aβ) плаки - един от основните белези на болестта на Алцхаймер.
Молекулярният биолог от Университета на Илинойс Йеун Юк и колегите му се спират на специфичен за невроните протеин, наречен PSD-95, който насърчава възбуждащата активност на синапсите, връзките между невроните, чрез набиране на повече рецептори.
В поредица от експерименти с поведението на мишки и тъкани изследователите откриват повишени нива на PSD-95, предизвикани от наличието на Aβ, и показват как протеинът е движеща сила за активността на пристъпите. Животните са били само на 8 седмици и са имали известно количество Aβ в кръвната си плазма, но не са имали откриваеми плаки или проблеми с паметта.
При инхибиране на PSD-95 екипът наблюдава намалена активност в синапса и по-малко припадъци при мишките.
"Нашите открития показват, че PSD-95 има решаващ принос за свръхвъзбудимостта в най-ранните етапи на болестта на Алцхаймер", казва Ниен-Пей Цай, молекулярен биолог в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн и старши автор на изследването.
"Затова смятаме, че PSD-95 може да бъде ранен биомаркер, който да показва, че пациентът може да има болест на Алцхаймер или повишена чувствителност към припадъци."
Разбира се, превръщането на тези открития в клинични приложения ще отнеме още много работа. Освен това е и „изстрел в тъмното“, като се има предвид ужасяващата история на болестта на Алцхаймер. Но изследователите се надяват, че PSD-85 може да се превърне в нова цел при болестта на Алцхаймер.
"Потвърждаването на тази прогноза може допълнително да засили първоначалната ни хипотеза, че PSD-95-зависимите невронни дефекти се появяват в началото на заболяването и че инхибирането на PSD-95, поне в ранната фаза на заболяването, може да забави прогресията на симптомите", заключава екипът.
Изследването е публикувано в EMBO Reports.
Източник: Science Alert
