В своето Пето размишление Декарт пише, че концепцията за съвършено същество, на което му липсва съществуване, е като да си представиш триъгълник, сборът от чийто вътрешни ъгли не е 180 градуса (той е държал много на схващането за вродените идеи, пример за които са законите на математиката). И тъй, понеже имаме идеята за върховно съвършено същество, трябва да заключим, че то съществува. За Декарт съществуването на Бога е също толкова логично и саморазбиращо се, както повечето математически истини.
2. Нещо трябва да е причинило съществуването на Вселената
Философите наричат това "аргумент на първопричината" или "космологически аргумент". Сред първите му защитници са Платон, Аристотел и Тома Аквински. Той почива на предположението, че всяко събитие трябва да има причина, която на свой ред да има причина, и т.н. Предполагайки, че тази поредица от причини няма край, поредицата от събития трябва да е безкрайна. Но една безкрайна поредица от причини и събития няма смисъл (не може да съществува причинно-следствена верига с безкрайна дължина). Трябва да има нещо - някаква първа причина - която сама по себе си не е причинена. Това изисква някакво "безусловно" или "най-висше" същество - което философите наричат Бог.
Със сигурност някои от вас вече имат възражения срещу аргумента за Първата причина. Не трябва ли и Първопричинителят трябва да има своя причина? Освен това, за нашите предшественици от Древността и Средновековието безкрайността е била равнозначна на безпорядък, а днес я приемаме за фундаментално качество на Вселената.
При всичко казано дотук, космолозите все още се борят да разберат истинската природа на времето и какво "е причинило" Големия взрив.
>>
