Атлетика за ума

Тази умствена аеробика разчита от една страна на мнемотехниката – буквално техника за запаметяване. Когато редовно пълним работната си памет, образуваме нови нервни връзки в хипокампуса – центъра на паметта, които ни помагат не само да заздравим способността си да помним и учим, но и увеличават капацитета на мозъка да се справя с различни задачи. Упражняването на определени зони пък развива тяхната мощ и подобрява пъргавостта на ума и способността за съсредоточаване върху определени проблеми. Специалистката по неврология на познанието д-р Сара-Джейн Блекмор обяснява процеса така: „Когато стимулирате мозъка си, той

свиква да бъде по-активен и даже започва да образува нови нервни връзки.

Ако се учите например да свирите на пиано, мозъчната зона, която контролира движенията на пръстите, се увеличава на обем и става много по-активна от нормалното. Точно този принцип ръководи и мозъчния фитнес”.

Проучванията на д-р Блекмор показват, че умствените тренировки могат да ни дадат и нещо повече от по-будно съзнание. Те подобряват и душевното здраве – при редовни упражнения стресът и напрежението отслабват, а депресивните състояния чувствително губят от разрушителната си сила. Нещо повече – ако свикнем да правим умствена аеробика всеки ден, можем реално да забавим развитието на дегенеративни заболявания като алцхаймер и паркинсон. Резултатите при децата също са чудесни – упражненията повишават коефициента на интелигентност и помагат на малките да се справят по-добре в училище дори години по-късно.

По-възрастните хора над 60 години, при които

упадъкът на мозъчната дейност е най-ясно изявен,

могат да се облагодетелстват особено много от умствения фитнес. Дори изследването, което отправи най-сериозното предизвикателство към теориите на проф. Кавашима – британската програма „Действа ли мозъчният фитнес?”, не можа да опровергае положителното му действие при най-възрастните. През 2009 и 2010 г. телевизионната компания Би Би Си проведе мащабно национално проучване, в което известни учени оценяваха умствения напредък на нацията с помощта на компютърни игри от типа, препоръчван от д-р Кавашима. След няколкомесечно трескаво решаване на судоку, математически задачи и тестове за запаметяване, в което вземат участие над 67 000 британци, англичаните гръмнаха с потресаваща новина – мозъчният фитнес не работи! Въпреки че не изследват пряко мозъка на участниците, онлайн тестовете на проекта не отчитат особени изменения в паметта и пъргавината на ума у хората... освен у онези над 60 години! За да разберат по-добре този феномен, британците продължават инициативата и през тази година, като този път в нея участват само пенсионери.

Изглежда, не всички са съгласни с обективното мнение на англичаните. Във всеки случай мозъчният фитнес се превърна в

доходоносен бизнес за много IT компании и сайтове.

През 2005 г. Nintendo превърна теориите на Рюта Кавашима във видеоиграта „Мозъчна възраст” (Brain Age), която спечели бясна популярност в целия свят. Nintendo подчертава, че играта не почива изцяло върху научните теории на Кавашима, а само е вдъхновена от тях.

Brain Age (както и втората част Brain Age 2) се играе на устройството Nintendo DS, чийто тъчскрийн може да се регулира за леваци и десняци. От компанията обещават, че ако отделяте на играта по няколко минути на ден, скоро ще се превърнете в 20-годишни мозъчни атлети. Brain Age позволява да изчислите възрастта на мозъка си въз основа на стандартни параметри като способността за съсредоточаване и скоростта на запаметяване, след което можете да изберете какви точно умствени способности искате да развиете – дали ще е пространствено ориентиране, умение да се справяте с различни задачи или по-свежа памет. Упражненията за всички обаче са горе-долу еднакви – играта включва судоку, пъзели, прости математически задачи и визуални стимули. Напредъкът ви се дирижира от виртуалната глава на самия Кавашима, който прави всичко възможно да поощрява и нахъсва трениращия. След определен период на упражнения

можете отново да изчислите мозъчната си възраст,

за да видите дали наистина сте станали по-млади. Обикновено сте.

Невротренингът също е една от новите и любопитни методики за освежаване на мозъка. Подобно на многобройните уреди за пасивна гимнастика чрез електрическа стимулация, чиито реклами гледаме по телевизията, невротренингът е вид игра, при която към главата на човека се закрепват два електрода, свързани с компютър. Те засичат електрическите импулси на мозъка и позволяват да се забавлявате със стимулиращи игри на компютъра, които контролирате само със силата на мисълта си! Според учените редовният невротренинг може да научи всеки да активира много по-успешно различни мозъчни функции, да е по-концентриран, когато това се налага, и по-спокоен в стресови ситуации. Тази система е разработена в NASA през 1958 г. и се използва в цял свят в неврологични и психиатрични клиники. Специализирани кабинети по невротренинг вече има и в България.

Какъвто и метод за изберем, фитнесът за мозъка е не по-малко важен за здравето и успеха ни от всички останали програми за усъвършенстване, на които се подлагаме. При това удоволствието да сме по-умни, спокойни и паметливи прекрасно се съчетава с насладата от играта и ученето и тръпката да ставаме по-добри всеки ден. Тогава можем да се доближим до идеала на древните – красив и здрав ум в красиво и здраво тяло.