Защо някои спомени траят цял живот, а други се забравят супер бързо? Онези, които остават завинаги с нас, трябва да бъдат свързани с много други спомени. Освен това е хубаво да бъдат поне малко странни или необичайни.
Проф. Пер Седерберг, експерт по паметта, смята, че идеята спомените да са необичайни и различни от общия фон е ключова изобщо за разбирането на механизма на запаметяването и извикването на спомени от паметта.
“Трябва да построим спомените върху скелето на това, което вече знаем. Впоследствое обаче трябва донякъде да се нарушат очакванията. Нужна е поне капчица странност,” обяснява той.
Под “скеле” професорът има предвид връзките на конкретен спомен с други спомени. Например детските ни преживявания са свързани с много други спомени, за нашето семейство и за местата, където сме живяли. И всъщност, кои са историите и събитията, които помним най-добре – тези, които изпъкват.
Спомените, които изпъкват. са обикновено тези, при които случилото се събитие е прудрижено с нещо необичайно. Така например когато дядо ви ви е разказал, че е бил член на рок банда преди много години, той ви е взел акъла с невероятно соло на китара.
Или пък когато сте карали велосипед към дома си, сте подминали собствената си майка, която е била облечена в костюм на дракон и е носела бухалка за крикет.
“Ако искате да можете да извикате спомен по-късно, вие трябва да построите богата мрежа от спомени. Нужно е конкретният спомен да бъде свързан с останалите по множество начини, за да има много възможни начини умът да се върне обратно към миналото,” обяснява Седерберг.
Източник: Psy Blog
