Но на света съществува едно място, където някои от етичните закони в останалата част на Земята, общо взето, не важат - Китай. В момента, в който четете тази статия, на територията на Хонконг се строи може би най-модерната лаборатория за генетични експерименти. Тя принадлежи на Пекинския институт по геномика (ПИГ) и целта на създаването й е да покаже, че Китай с лекота може да достигне и дори да надмине научните достижения на Запада.

Някои от целите на проекта са безкрайно благородни – източните специалисти възнамеряват да изучат из основи всички ракови мутации и един ден да разработят генни терапии, които да елиминират вероятността от развиването им в човешкия организъм. Другите проекти на ПИГ обаче са по-спорни. До няколко години китайците ще започнат

мащабно проучване на генетичната основа на човешката интелигентност.

Те ще разчетат 2000 от кодиращите белтъците гени на 2000 китайски деца и ще сравнят резултатите с успеха им в училище. Ако им се удаде да намерят гена на интелигентността, крачката до създаването на свръхумни деца едва ли ще бъде голяма. Като имаме предвид, че проектът получава огромна финансова подкрепа от повечето държавни банки на страната, можем да съдим, че азиатската суперсила е твърдо решена да създаде поколение от гении още в близките десетилетия.

Съществуват обаче и още по-шантави теории за това, което генното инженерство може да направи с човешкото тяло. Какво ще кажете за чифт крила например? Наистина, още не е проведен експеримент, в който са създадени хора-ангели, но редица учени вярват, че събуждането на спящи гени, които не са се проявявали в организма ни, откакто сме били представители на съвсем други, древни видове, е възможно и може да ни възвърне някои от техните специални „екстри”.

Доказателството е открито... в няколко кокошки.

През ноември 2007 г. канадският палеонтолог Ханс Ларсон провежда експеримент, който трябва да обясни как опашките на динозаврите са еволюирали в птичи пера преди повече от 150 млн. години. Наблюдавайки един двудневен пилешки ембрион, Ларсон прави непредвидено откритие. Вместо очакваните четири прешлена, образуващи се в птичия гръбнак, микроскопът му показва цели 16 – една истинска тиранозавърска опашка. В следващите дни ембрионът продължава да се развива и, сякаш минавайки с машина на времето през забързана милиарди пъти еволюция, започва да губи опашката си, докато накрая пиленцето се излюпва само с обичайните пет прешлена.

Значението на това откритие е огромно. „През последните 150 млн. години тази опашка не е съществувала у птиците – обяснява Ларсон. – Те обаче винаги са я носили там някъде дълбоко в своите гени.” Оказва се, че във всяка кокошка дреме по един отдавна забравен тиранозавър.

Ларсон обаче не се задоволява с откритието и решава да премине от теория към практика. Той иска да разбере дали може да накара една кокошка да се сдобие с динозавърска опашка, ако върне часовника милиони години назад. Манипулирайки неактивните гени в пилешки ембриони, той успява да създаде кокошки с три прешлена повече от обичайното. Така Ларсон открива начин

да събужда заспалите динозавърски гени.

Завръщането на тиранозавъра обаче не спира дотук. Биолозите от Уисконсинския университет Мат Харис и Джон Фалон забелязват нещо странно по време на проучванията си на генетично мутирали кокошки. „Когато разглеждахме главата на един 14-дневен ембрион, забелязахме, че в клюна му има нещо, което не трябва да бъде там”, разказва Харис. Какво е това нещо? Внимателното проучване показва миниатюрни саблевидни образувания, опасващи цялата човка на нероденото пиле. Зъби. И то зъби, подобни на тези на малък алигатор... или велосираптор.

Харис и Фалон инжектират следващия ембрион с вирус, който включва гена, отговарящ за образуването на зъби. Надеждата за успех е малка. „Създаването на зъб е сложна работа – обяснява Харис. – Затова идеята, че можем да включим един ген, който да събуди зъбите в едно животно, което ги е изгубило преди 70 млн. години, беше твърде луда.”

Лудата идея обаче не се оказва невъзможна.

След две седмици цялата колегия на учените от университета се събира, за да види резултата. „Веднага забелязахме чудесно оформените зъбки на долната част на човката. Те имаха типичната извита форма на динозавърските. Така стана ясно, че всяко пиле може да стане зъбато.”

Палеонтологът Джак Хорнър от Университета на щата Монтана, вдъхновен от тези открития, решава да създаде цял велосираптор. „Ако искаме да видим жив динозавър, трябва да вземем една птица и да работим назад във времето. Докато на Земята има птици, ние можем да достигнем до динозаврите”, убеден е той.

За да създаде своя Франкенщайн, Хорнър ще започне работа с генома на птицата ему. „Емуто има всички характеристики, необходими за създаването на динозавър от мащаба на велосираптора”, заяви той.

А щом велосирапторът е възможен, какво остава за нас, хората? Ако върнем часовника на гените назад, няма ли той да ни доведе до силата и ловкостта на маймуните, с всички неочаквани плюсове и минуси? Или да ни пренесе още по-назад в еволюцията? Идеята определено е луда. Но кой казва, че е невъзможна?

Елена Панова