“Синдром” е термин от медицината и психологията, който означава съвкупност от признаци, явления и симптоми, свързани с болестно състояние и проявяващи се едновременно. Повечето синдроми са наречени на лекарите, които първи са ги диагностицирали, но някои носят имената на литературни герои.
Синдром на Хъкълбери Фин
Носи името на героя на Марк Твен. Въпреки че този герой се появява в няколко от произведенията на великия американски писател, симптоматиката на синдрома вероятно идва от „Приключенията на Хъкълбери Фин“, където ясно се вижда нейният характер и неговите проблеми. Това, което характеризира персонажа, е, че не умее да разбереотговорностите си. Той пропуска училище и не се интересува от ангажиментите си. Присъства като придружител на приключенията на Том Сойер, но привлича толкова силно читателското внимание, че Твен решава да направи роман, посветен изключително на Хъкълбери Фин. Синдромът на Хъкълбери Фин е състояние, което се изразява в избягване на задължения и отговорности през детството и преминава в чести смени на работното място и отсъствия от дома като възрастен. Синдромът на Хъкълбери Фин може да се отключи като защитен механизъм, свързан с родителски отказ, ниско самочувствие или депресия. Страдащите се чувстват емоционално празни, не виждат смисъл в нищо, което правят, вечно търсят онова, което да им донесе усещане за щастие.
Синдром на Дориан Грей
Наречен на героя на Оскар Уайлд. Фантастичната история разказва за младеж с необикновена красота, която оставяла без думи всички около него. Този красив млад мъжо се стремял да остане млад завинаги. В романа Дориан е център на внимание и муза за негов близък приятел и художник, който решава да увековечи красотата му в портрет. Романът става вдъхновение за психологическото наименование на паническия страх от остаряване. От този синдром страдат хора, които са прекалено критични и вманиачени към външния си вид. Те изпитват ужас от старостта и не могат да приемат собственото си остаряване; развиват зависимост към козметични процедури и продукти. От това психологическо разстройство най-често страдат хора, чиято професия е била пряко свързана с външния им вид – модели, актьори, певци, телевизионни водещи и др.
Синдром на Алиса в страната на чудесата
По името на творбата на Луис Карол. Това е състояние, при което човек страда от визуални изкривявания на изображението и вижда части от тялото си или други предмети с променени размери – или прекалено умалени, или прекалено уголемени. Болестта може да бъде предизвикана от мигрена, епилепсия, употреба на наркотици.
Повече за това състояние прочетете ТУК.
Синдром на Спящата красавица
Болестта носи името на известната приказка на Братя Грим. Рядкото неврологично разстройство се характеризира с периоди на прекомерно спане (най-малко по 18 часа в денонощие) и променено поведение. Болестта е известна и с наименованието синдром на Клайн-Левин. Близо 1000 души в света страдат от синдрома на Клайн-Левин, известен още като синдром на Спящата красавица. Състоянието се характеризира с повтарящи се пристъпи на прекомерно време, прекарано в сън, заедно с когнитивни и поведенчески проблеми. Изследователи поясняват, че засяга около един на всеки 1 млн. души, като 70% от тях са мъже. Синдромът на спящата красавица обикновено започва в периода на юношеството и симптомите се появяват епизодично – между 2 и 12 пъти в годината. Когато се случи такъв епизод, той може да продължи от няколко дни до няколко месеца.
Синдром на Мюнхаузен
Наречен е на героя на Рудолф Ерих Распе. Барон фон Мюнхаузен е живял между 1720 и 1797, роден е в Германия, сражава се за руската армия, и е известен с фантастичните приказки, които разказвал за участието му в битките срещу османските турци. Например, част от историите му са били за езда на граната и за пътуване до Луната.
Хората със синдром на Мюнхаузен системно симулират оплаквания, самонараняват се, фалшифицират изследвания; твърдят, че са тежко болни, за да ангажират вниманието на близки, приятели, лекари. Дори е възможно да прибегнат да самонараняване. Среща се не само при децата, но и при родителите, които настояват детето им да премине през куп изследвания, защото са убедени, че е болно. Синдромът на Мюнхаузен е по-чест при майките, въпреки че може да се прояви и при бащите. Характерно е, че те описват несъществуващи симптоми у детето, за да привлекат внимание. Детето често бива хоспитализирано, като родителят използва това, за да се сближи с медицинския персонал. Той не напуска леглото на детето, обсъжда подробно и задълбочено състоянието му с лекарите, като целта е да изглежда достатъчно загрижен и добър родител. Ако симптомите изчезнат по време на болничния престой и детето се изпише, често родителят го връща след известно време за повторна хоспитализация.
Обикновено страдащите от това заболяване са отлично запознати с медицинската терминология, клиничните особености на някои заболявания. Измислят историята си, имитират симптоми – коремни болки, повръщане, обща слабост, припадъци, гърчове и др., самонараняват се, самоинфектират се, приемат токсични вещества. Фалшифицират изследвания (като например замърсяване на биологичен материал за изследване). Правят всичко възможно, за да задълбочат състоянието си или да предотвратят оздравителния процес.
Синдромът на Мюнхаузен се различава от хипохондрията по това, че хипохондрикът възприема неправилно нормални физиологични функции, убеден е в патологичния им характер, страхува се от тях и иска да се излекува. При синдрома на Мюнхаузен пациентите искат да бъдат болни.
Цветелина Велчева по материали от Writers Write
