Те ни причиняват болка, раняват ни там, където сме най-уязвими. Чуваме ги вкъщи, от приятели, в работата и дори при лекаря... Психологът Елена Шуварикова „разшифрова” най-често срещаните болезнени фрази, за да ни помогне да разберем истинския им смисъл и да усвоим основите на психологическата самозащита.
Любимият
„Мислиш само за себе си. Ами аз?”
Превод: Това е упрек, представен като въпрос. Той апелира към съвестта ни и ни кара да се съмняваме в себе си (може би съм неблагодарен, лош човек?). Напомня ни за страховете ни (чувстваме се като деца, на които са се скарали). „Мисли само за мен, занимавай се с моите желания, с моите очаквания...” – ето към какво всъщност ни призовават тези думи.
Психологическа самозащита: Не си струва да започваме да изброяваме доказателства за любовта си към партньора и да подчертаваме колко сме безразлични към самите себе си. За да запазим самоуважението си и да останем „възрастни хора”, трябва да помолим партньора си ясно да формулира собствените си (а не вашите) затруднения – „Каква грижа ти липсва?”, „Какво искаш да направя за теб?”. Всеки такъв въпрос трябва да получи конкретен отговор. Играта на гатанки проваля добрите отношения. Общуването между хора, които се обичат, се гради върху откритостта и възможността да кажеш на глас от какво имаш нужда, за да те чуят.
Лекарят
„Ами какво очаквате, с такъв начин на живот...”
Превод: Като се позовава на възрастта ви, теглото ви, навиците ви или начина ви на живот лекарят снема от плещите си част от професионалната отговорност и намеква, че „искаме твърде много”. Когато специалистът, който има власт над здравето ни, ни обвинява, че „прекалено много очакваме”, у нас се събужда чувство за вина и срам. Объркваме се, а това засилва неговата власт.
Психологическа самозащита: Не се тревожете, а се пригответе за визитата си отрано. Почувствайте се възрастен човек, който е отишъл да се лекува. Кажете: „Не ми е приятен тонът ви. Дошъл съм, за да получа съвет как да се справя с проблема си, а не за да ме възпитават и поучават.” Това трябва да попречи на лекаря да заеме позиция на властимащ. Ясно заявявайте нуждите си: „Искам да знам точната си диагноза” или „Трябва ми направление за изследвания”.
Приятелят
„Разбирам, че нямаш много време, но ми е нужна помощта ти.”
Превод: Такава една фраза почива на презумпцията, че приятелите си дължат взаимно услуги. Чувството ви за вина възниква от това, че се боите да нарушите този неписан договор. Думата „разбирам” засилва ефекта, защото, ако приятелят вече е взел предвид нашите обстоятелства, става много трудно да му откажем с извинение, че имаме работа.
Психологическа самозащита: Направете пауза, отложете отговора. Дори да нямате много време, ще намерите минута за размисъл. Манипулацията – дори несъзнателната – действа най-добре в ситуация на спешност. Отсрочката ни позволява да дадем истински отговор – положителен или отрицателен, но добре премислен.
Детето
„Имам лоши оценки, защото не ми помагаш!”
Превод: „Ти си лош родител и пренебрегваш отговорностите си!”. Децата са майстори на манипулацията – тях ги манипулират от самото им раждане, но и те знаят къде да ви ударят така, че да ви заболи. Родителите (особено майките) трудно избягват чувството за вина, когато ги упрекват, че отделят твърде малко време на детето си.
Психологическа самозащита: Признайте, че дори да прекарвате с детето си 24 часа на ден, не бихте могли да направите всичко вместо него. Двойката оценява неговите собствени знания, а не вашите родителски умения. Задайте му два въпроса: за домашната работа и за неговите нужди. „Нали проверихме домашното, когато се прибрах?” и „За какво точно ти трябва помощта ми?”. Важно е детето да почувства, че сте разбрали и взели под внимание емоционалните му нужди и то може да разчита на вас.
