Когато станах баща за първи път преди 9 години, се притеснявах за ужасно много за дреболии, като например как изглежда синът ми навън, как се храни, как се държи. Тревожех се как изглеждам като родител. Мисля, че това се дължеше на факта, че съдех останалите родители, преди да имам собствени деца. Често си казвах: „Когато стана баща, няма как да позволя на детето си да се държи по такъв начин.”
Очевидно съм бил по-добър родител, преди да имам деца.
Но сега, няколко години по-късно, започнах да осъзнавам какво има значение и какво – не. Фактът е, че да си родител е крайно стресиращо и е важно да знаеш къде си заслужава да влагаш усилия. И честно казано, уморих се да се боря с децата си за неща, които нямат значение. Започнах да си казвам „Не ми пука” много по-често за дреболиите и се чувствам страхотно.
1. Не ми пука дали децата ми винаги ядат органична храна.
Да накарам хлапетата да хапнат нещо, различно от макарони със сирене или пълни със захар зърнени закуски, е една от битките, които се уморих да водя. В един момент си спомням как купувах органични макарони със сирене, само и само да се убедя, че правя най-доброто за тях.
После направих грешката да прочета хранителната информация на кутията и си дадох сметка, че се самозалъгвам. Тази простотия беше забележително нездравословна. Това не значи, че не слагам здравословна храна на масата. Предлагам на децата си всякакви здравословни опции и настоявам да ги опитат. Но истински се уморих всяко хранене да се превръща във война, затова просто вече не си го слагам толкова на сърцето.
Гледам децата да са нахранени. И това е.
2. Не ми пука дали физиономиите им са чисти.
Бях обсебен дали лицата на децата ми са чисти, докато разбрах, че духовият оркестър в носовете им няма да си вземе почивка. Вече не ги преследвам с мокри кърпички. Просто оставям оркестърът да свири. Повечето от сополите биват изядени, но няма проблеми – нали са органични.
3. Не ми пука за капризите им в магазините.
Много се впрягах от капризите на децата на публично място, докато не осъзнах, че тези пристъпи всъщност са белег за добри родители. Да научиш децата как да се държат в обществото е плод на милиони уроци по благоприличие и уважение, които се случват на милиони различни места.
Когато децата ми започнат да приискват в магазина, означава, че съм сложил граница, а на тях не им е харесало. Изобщо не ме интересува дали е дразнещо. Няма да поставя детето си под карантина или да му дам каквото иска в магазина, само за да мълчи. Това не е добра грижа и не по този начин ги учиш как да се държат на публично място.
4. Не ми пука за обувките на децата.
Първия път, когато отидох до магазина с детето си, а то беше без обувки, се почувствах като пълен неудачник. Сега вече съм по-скоро „По дяволите това, трябва да купим мляко.” Боря се с тях, за да ги обуя, а те си изритват обувките. Пилеят ги навсякъде – в църквата, в парка. Почти невъзможно е да държиш едно дете в обувките му, освен ако не ги залепиш за него. Затова спря да ми пука. Просто ще оставя природата да се справи с този проблем.
