По време на един от семинарите на Джак Канфийлд, известният лектор решава да даде пример как и защо реагираме на критиката.
Той отива при едно момиче в публиката и казва: „Водил съм множество семинари и лекции, но това е първият път, в който виждам такъв глупав човек сред слушателите.“
Разбира се, този коментар обижда младата жена и тя се разстройва. Канфийлд веднага я успокоява, че това е просто упражнение.
След което я поглежда отново и казва: „Водил съм множество семинари и лекции, но това е първият път, в който виждам човек със зелена коса сред слушателите.“
Този път момичето се засмива.
„Защо се смеете? - пита лекторът.
„Защото косата ми не е зелена.“
„Защо тогава се ядосахте толкова първия път?“
Критиката боли само ако мислим за себе си същото, което ни казва човекът, който ни критикува. Ако сме уверени в себе си, ако знаем качествата си, тогава без значение какво казват другите, ще харесваме себе си и можем да погледнем на критиката с насмешка.
Често виждаме критика там, където тя изобщо не съществува. Затова следващия път, когато някой дойде и каже нещо лошо за вас, запитайте се – имам ли тази „зелена коса“? И погледнете на критиката като на възможност за израстване.
Източник: Bright Side
