Важен момент при вземането на решения е натрупването на факти в подкрепа на един или друг избор. Например при избора на университет човек подбира между дисциплините, които се преподават, репутацията на институцията и перспективата за професионална реализация.
Но когато изборът се окаже погрешен, учени от Принстънския университет откриват, че е виновна по-скоро информацията, отколкото способността на мозъка да вземе решение, пише Science Daily.
Изследването, публикувано в сп. Science, твърди, че погрешните решения по-често се дължат на "шум" в информацията, постъпваща в мозъка, отколкото на грешки в начина, по който мозъка натрупва и обработва тази информация. Това е въпрос, който дълго време занимава невробиолозите.
Ако трябва да използваме примера с избора на университет, въпросът може да звучи така: дали човек е направим погрешен избор заради подвеждащите и объркващи описания на курсовете, или защото мозъкът му не е успял да запомни кой университет има най-добър рейтинг.
В случая постъпващата информация се състои от сетивни стимули. Учените демонстрират, че процесите в мозъка са изключително надеждни, когато входящите данни са недвусмислени.
Предишни изследвания сочат, че мозъчните функции протичат с немалка доза "шум".
"За наше учудване, вътрешният мисловен процес се оказа съвършено "безшумен", казва ръководителят на изследването Карлъс Броуди от Принстънския институт по невронауки. "Всички несъвършенства дойдоха от сетивния шум."
Участниците в експеримента слушали случаен брой щраквания, подавани към лявото или дясното им ухо, като трябвало да определят страната, от която идвали повече звуци. Учените установили, че всички грешки се случвали при припокриване на звуците, а не от шум в системата при вземане на решение. Колкото и пъти да повтаряли експеримента, резултатът бил същият.
Въз основа на опита учените създали компютърни модели, показващи какво се случва при вземане на решение. Те представят ясна картина на мозъка "в периода на обмисляне" - докато натрупва информация, но все още не е направил избор.
