Преди милиарди години Марс е имал огромни океани, реки и езера. Смята се, че в определен момент тази вода е „изтекла“ в Космоса. Слънчевите ветрове и ултравиолетовата светлина бавно, но сигурно, са разрушили и без това разредената марсианска атмосфера, но ново изследване подсказва, че изгубеното количество вода не съответства на планета, която е толкова суха, колкото съвременният Марс.
Изследователите извършват симулации на различни сценарии, които биха могли да обяснят къде е отишла самата вода. Най-разпространената теория е, че в по-голямата си част тя се е изпарила и е „избягала“ в космическото пространство. Вулканичната дегазация вероятно е спомогнала за избутването на водата във въздуха. Друго потенциално обяснение е химичното изветряне. Водата е променила скалите и е останала „пленена“ в минералите, заровени дълбоко под кората на Червената планета.
Новото изследване, публикувано в Science, показва, че тази хидратация на марсианската кора вероятно е изиграла основна роля при изчезването на древния океан. Най-малко 30 процента от водата вероятно е пленена в скалите под повърхността на Червената планета. Според различните неизвестни и несигурни елементи в модела обаче би могло да става дума за до 99 процента.
Симулираният сценарий се базира на данни, получени от марсоходите, от намиращите се в орбитата на планетата космически апарати, както и от метеоритите от Марс, открити на Земята. Благодарение на тях учените не само, че успяват да разберат повече за ролята, която хидратацията на кората е изиграла в еволюцията на Марс, но и кога е настъпила самата промяна в облика на планетата.
Марс се е образувал приблизително преди около 4,5 млрд. години. Океанът се е появил няколко милиарда години след това. Според модела на учените водата на Марс е могла да покрие цялата планета (при дълбочина от 100 метра). Марсианският воден цикъл вече е бил намалял рязко преди 3,7 млрд. години. Екипът смята, че по това време планетата е изгубила между 40 и 95 процента от водата си. Марс се превръща в сухата и негостоприемна за живот планета, която познаваме днес, преди около 3 млрд. години. Екипът настоява, че кората на планетата е изсмукала цялата вода.
Феноменът хидратация на кората се наблюдава и на Земята, но тектонските плочи позволяват на материала в кората да се разтопява и водното съдържание да се освобождава отново в атмосферата. На базата на извършените до момента наблюдения на Марс не съществува подобен цикъл. Старите минерали са с по-високо съдържание на вода в сравнение с онези, образувани през последните години.
Изучаването на скали от различни времеви периоди би могло да потвърди този нов модел. Една конкретна химическа сигнатура би била по-различна в скалите от „по-мокрия“ период в сравнение със скалите от сухия период на Марс. Сегашните и предстоящи мисии до червената планета биха могли да ни предоставят необходимите за целта на проучването проби.
Източник: IFLScience
