Китайският Експериментален усъвършенстван свръхпроводящ токамак (EAST) – т.нар. „изкуствено слънце“ – постави нов световен рекорд, задържайки плазма с температура 120 милиона градуса по Целзий за 101 секунди. Въпреки че реакторите за ядрен синтез са все още в начален етап на разработка, поддържането на подобни температури за дълги периоди от време приближава учените с една крачка до тяхната заветна цел за почти безгранична чиста енергия.
Предишният рекордьор в това отношение бе корейският KSTAR, който през декември миналата година задържа 100 млн. градуса по Целзий за 20 секунди. Сегашното постижение (което на практика увеличава продължителността петкратно) е наистина впечатляващо и екипът на EAST се надява, че ще удължи допълнително това време.
„Пробивът представлява забележителен прогрес, а основната ни цел е да поддържаме температурата за дълъг период о време – казва Ли Миао, директор на катедрата по физика Южния университет по наука и технологии.
Токамак е устройство, което използва мощни магнити, които създават магнитно поле, способно да задържи плазмата. То често има формата на типична поничка. Токамакът загрява деутерий и тритий в магнитното поле до температури, при които те преминават в плазмено състояние, а тези температури могат да достигнат до шест пъти тази на ядрото на Слънцето. За да може да се поддържа този магнитен затвор, който задържа плазмата на едно място, е необходима изключително силна енергия. Това означава, че неговите сегашни версии са особено неефективни и краткотрайни – те не биха могли да бъдат използвани за термоядрен реактор. В момента обаче токамаците представляват най-добрия ни вариант за създаването на работещ реактор за термоядрен синтез в близкото бъдеще.
За да се постигне синтез, температурите трябва да преминат границата от 100 млн. градуса по Целзий и да бъдат постоянни – това е моментът, в който атомите на деутерий и тритий започват да се комбинират. В рамките на този процес се отделят огромни количества енергия, които учените се надяват да използват за захранването на електрическите мрежи по света, веднъж щом реакторите станат приложими. Някои учени дори се отказват от силната топлина, необходима за „топлия синтез“, и се опитват да създадат „студен синтез“ – т.е. ядрена реакция, която настъпва при стайни температури. Засега обаче това е една хипотетична идея, която все още изглежда нереалистична.
Източник: IFLScience
