Последиците от климатичните промени водят до преоценка на някои финансови подходи. Оценката на риска, свързан с климата, се отнася до потенциалната финансова чувствителност спрямо климатичните рискове и възможности. Въпросът за подобна оценка придобива водещо значение в някои международни инициативи. Групата на двайсетте (Г20) сформира работна група, чиято цел е да помогне на компаниите да вземат информирани решения за своите дългосрочни стратегии и преразпределение на капитала. Допълнителна цел на работната група е да покаже силата на доброволното ангажиране на частния сектор с въпроса за климатичните промени и как този процес може да допълва регулациите от публичния сектор.

На международно ниво можем да говорим за координирани политически стратегии за справяне с климатичните промени – като протокола от Киото, например, който се развива в Парижкото споразумение. Въпреки че подобни стратегии са необходими и постепенно дават резултат, често техните предписания изглеждат „далечни“ на конкретните бизнеси и представители на финансовия сектор в отделните държави. Това обуславя необходимостта от адаптиране на финансови подходи към въпроса за климатичните промени. Например, т.нар. мярка “value-at-risk” намира своето изражение в “climate value-at-risk” или най-общо в оценка на риска, свързан с климата. Основната идея е, че тази адаптирана мярка следва да оценява потенциалната финансова чувствителност спрямо климатичните рискове и възможности. Тук се отнася и оценка на това какво би било потенциалното финансово въздействие на различните климатични сценарии – затопляне с 1,5°, 2°, 3°. Подобна оценка би повлияла върху управленските решения на различни компании. Преди да разгледаме по-подробно тази концепция, обаче, следва да поставим един основен въпрос:

Защо финансовият сектор трябва да се интересува от оценка на риска, свързан с климатичните промени?

Много компании погрешно смятат, че заключенията относно климатичните промени са приложими единствено в дългосрочен план. Поради това често подобни заключения не се разглеждат като важни за настоящия момент. Тази позиция обаче постепенно се променя. Основната причина е, че все повече информация за  потенциалното всеобхватно въздействие на климатичните промени върху финансовия сектор става достъпна. През декември 2019 г. управителят на Английската банка Марк Карни отбелязва: „Промените в политиките, свързани с климата, новите технологии и нарастващите физически рискове (от глобалното затопляне), ще наложат преоценка на стойността на всеки финансов актив.” Затова компаниите и доставчиците на капитал трябва да формират своите дългосрочни стратегии в светлината на тези промени. Инвеститори, рентиери и застрахователи имат нужда от адекватна информация за това как компаниите се подготвят за нисковъглеродна икономика. Тук следва да поставим следващия въпрос:

Има ли международни усилия за изграждане на нова финансова култура?

Отговорът е по-скоро положителен. Финансовите министри и управителите на Централните банки на Групата на двайсетте (Г20) поискаха от нейния Борд за финансова стабилност (БФС) да преразгледа как финансовия сектор може да вземе под внимание и да включи в своите отчети въпроси, свързани с климатичните промени. БФС състави работна група за финансови препоръки в тази насока – Task Force on Climate-related Financial Disclosures (TCFD). През 2017 г. TCFD представи своите препоръки, чиято цел е да помогнат на компаниите да вземат информирани решения относно своите дългосрочни стратегии и преразпределение на капитала. TCFD постига това като създава две основни категории – на рискове, и на възможности, свързани с предизвикателствата на климатичните промени. 

Фигура 1. Рискове и възможности пред финансовия сектор във връзка с климатичните промени. Адаптирано от автора по: Task Force on Climate-related Financial Disclosures (2021)

Работата на TCFD се стреми да покаже силата на доброволното ангажиране на частния сектор и как той може да допълва регулациите от публичния сектор. За целта TCFD развива глобални стандарти, към които се обръщат значим брой корпорации по света. В тази връзка, може да се отговори положително и на следния въпрос:

Препоръките на TCFD срещат ли подкрепа и дават ли конкретни резултати?

Много финансови институции от частния сектор и отделни инвеститори се развиват като внедряват препоръки, свързани с климата към своето финансово планиране. Например, над 500 инвеститори с повече от 47 трилиона долара в управляеми активи дават заявка, наред с най-големите корпоративни източници на парникови газове, да изпълнят препоръките на TCFD в рамките на инициативата Климатично действие 100+. Подобен ангажимент е особено важен, тъй като той може да повлияе на компаниите, в които се инвестира, да внедрят препоръките на TCFD. В допълнение, лидерите от публичния сектор също отбелязват нуждата от прозрачност по въпросите, свързани с климата, в рамките на финансовите пазари. Оценката на риска, свързан с климата, все по-често става обект на нови изисквания и доклади като Директивата относно оповестяването на нефинансова информация на Европейския съюз (ЕС), както и на регулаторни насоки, базирани на препоръките от TCFD.  

Също така редица национални правителства и организации от публичния сектор формално подкрепят TCFD. Тук могат да се отнесат Австралия, Бразилия, Канада, Хонконг, Ирландия, Япония, Мексико, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Африка, Швейцария, Великобритания, както и ЕС. През 2019 г. Европейската комисия  включи препоръките на TCFD към своите Насоки за докладване на информация, свързана с климата. Цел на въпросните насоки е да подпомогне компаниите да изготвят своите доклади по темата, съобразено с изискванията на ЕС. Причината, поради която това може да се разглежда като крачка напред в справянето с климатичните промени, е, че с подобни насоки се изгражда универсална рамка за концептуализиране на проблема. Това, от своя страна, може да спестява време, усилия и средства на различните замесени страни в процеса по справяне с глобалния проблем.

Като част от ЕС България следва да взема под внимание препоръките на TCFD и Европейската комисия. Този процес обаче е бавен, особено на ниво публичен сектор. Като пример от частния сектор в тази насока може да бъде посочена международната минна компания Дънди Прешъс Металс (Dundee Precious Metals), която развива бизнес и в България. В края на 2020 г. компанията за първи път изготвя доклад, съобразен с препоръките на TCFD. В него е включена информация и относно мините в Челопеч и Ада тепе, в близост до Крумовград. 

Адаптирането на финансовия сектор към последиците от климатичните промени е процес, който тепърва предстои да се развива – както в България, така и на международно ниво. Едно от предизвикателствата в тази връзка е, че финансовата адаптация следва да бъде придружена от промяна в убежденията на индивидуално ниво. Колкото повече хора от сектора включат проблема за климатичните промени към своите управленски решения, толкова по-ефективно старите норми ще бъдат заменени от новите практики. Последното е особено важно предвид факта, че TCFD разчита на доброволно ангажиране от страна на частния сектор. Като цяло, необходима е промяна в наратива за връзката между климатичните промени и финансовия сектор. От полза в тази насока биха били не само международни инициативи като TCFD, но и по-широко медийно отразяване и информационни кампании. 

Автор: Михаела Александрова / Климатека

Михаела Александрова е доктор по Политология към катедра „Международни отношения“, УНСС. Част от научните ѝ интереси се отнасят до: психология, социология, антропология, конфликтология, когнитивна наука, анализ и прогнозиране.

Още сайтове за повече информация:

- https://www.fsb-tcfd.org/ – допълнителна информация относно TCFD;

- https://www.tcfdhub.org/ – информационен център на TCFD, в който могат да бъдат открити над 400 документа в помощ на компаниите да идентифицират, анализират и докладват финансова информация относно въпроси, свързани с климата;

- https://www.unepfi.org/climate-change/tcfd/ – тук са налични доклади, които разглеждат сценариите, свързани с климата, както и методологии за анализ, насочени специално към банковия сектор. Докладите са изготвени през 2018 г. и 2019 г. от Финансовата инициатива на Организацията на обединените нации за околна среда, съобразно насоките от TCFD.

В публикацията са използвани материали от:

  1. Climate Action 100+. Global Investors driving business transition. Достъпно към 26.05.2021 г. на интернет адрес: https://www.climateaction100.org/
  2. Dundee Precious Metals. Risk and opportunities related to climate change. Report following the recommendations of the Task Force for Climate-related Financial Disclosures (TCFD). (2020). Достъпно към 26.05.2021 г. на интернет адрес: https://amcham.bg/wp-content/uploads/2021/01/TCFD-Report_Preview_210108.pdf 
  3. MSCI. Climate Value-at-Risk. Powering better investment decisions for a better world. Достъпно към 26.05.2021 г. на интернет адрес: https://www.msci.com/documents/1296102/16985724/MSCI-ClimateVaR-Introduction-Feb2020.pdf/f0ff1d77-3278-e409-7a2a-bf1da9d53f30
  4. MSCI. Introduction to Climate Value-at-Risk. (2019). Достъпно към 26.05.2021 г. на интернет адрес: https://www.feem.it/m/events_pages/msci-presentation.pdf
  5. Task Force on Climate-related Financial Disclosers. Overview. (2021). Достъпно към 26.05.2021 г. на интернет адрес: https://assets.bbhub.io/company/sites/60/2020/10/TCFD_Booklet_FNL_Digital_March-2020.pdf