Космическият апарат „ИнСайт“ на NASA прекара последните няколко години (почти буквално) с ухо, прилепено към марсианската повърхност. Неговият модерен сеизмометър записваше местните земетресения, които впоследствие бяха използвани от учените, за да извършат първите директни измервания на интериора на планета, различна от Земята.
Научният труд е публикуван в три различни части в Science (тук, тук и тук), които се фокусират съответно върху кората, мантията и ядрото на планетата. За момента данните не позволяват на учените да добият пълна представа за Червената планета, но изследването ни предоставя ключови рамки по отношение на нещата, които се случват под прашната ръждива почва. Тези научни трудове разширяват познанията ни за Марс – както за неговото настояще, така и за миналото му.
„Сега благодарение на сеизмологичните измервания за първи път можем да поставим рамки на дебелината на кората на мястото, където „ИнСайт“ се е приземил, и – използвайки предишните данни за гравитацията и топографията – ние картографирахме дебелината на гората из целия Марс. Това е нещо, което изследователите очакват от десетилетия наред“, казва д-р Бригит Кнапмайер-Ендрун от Кьолнския университет, един от водещите автори.
Екипът подчертава как сегашните данни подкрепят два модела. Или кората е тънка и е съставена от два пласта – порест, който вероятно е химически променен, и пласт на по-голяма дълбочина, който е по-близък до оригиналния състав; или става дума за три пласта. В първия сценарии кората под “ИнСайт“ е много по-тънка, отколкото предполагаме – около 20 км, а при втория – вероятно е 20 пъти по-дебела от това.
В глобален план учените очакват кората да е дебела между 24 и 72 км и вероятно е обогатена с радиоактивни елементи, които допълнително нагряват региона за сметка на интериора на планетата. Екипът освен това твърди, че литосферата, горният пласт на планетата, е изключително дебел – около 500 км (два пъти повече от този на нашата планета). Това е едно от потенциалните обяснения защо Марс, за разлика от Земята (и вероятно отчасти – Венера) никога не е имал тектоника на плочите.
Дълбоко в недрата на планетата откриваме нейната мантия. На Марс тя е еднопластова (земната е двупластова). Нискочестотните марсоземетресения ни позволяват да научим повече за нейните свойства на дълбочина до 800 км (т.е. горе-долу половината от мантията). Съставът ѝ е сходен с мантията на Земята – тя е богата на оливин, но до определен момент. Структурите, които откриваме в дълбините на нашата мантия, не се срещат в тази на Марс, тъй като Червената планета не достига наляганията, които наблюдаваме тук. И причината за това се крие в ядрото.
Данните на „ИнСайт“ показват, че ядрото е много по-голямо, отколкото предполагахме – с радиус от 1830 км. Изследването също така потвърждава, че то е течно – нещо, което подозирахме от известно време, но за което нямахме доказателства. Освен това данните сочат, че най-вътрешният регион на Марс се отличава с доста изненадваща композиция. Оказва се, че той е по-малко масивен, отколкото си мислехме, което предполага, че в разтопените желязо и никел има и по-леки елементи, които намаляват плътността.
„Това е нещо, което налага доста ограничения, свързани с формацията на Марс. За да може да е натрупала толкова големи количества леки елементи като сяра, въглерод, кислород и водород в своето ядро, планетата най-вероятно се е образувала много рано. Може би дори в момент, в който слънчевата мъглявина все още е съществувала. Случаят със Земята не е такъв – нашата планета се е формирала по-късно“, каза д-р Амир Кан от Швейцарският федерален технологичен институт в Цюрих, още един от основните автори на научния труд.
Не е ясно дали Марс е има по-малко твърдо вътрешно ядро, но учените възнамеряват да разберат. „ИнСайт“ ще продължи да събира информация до декември 2022-ра, като една от основните цел е да се стеснят вече поставените рамки. Има и много други мистерии, които трябва да разплетем. Една от тях е какво предизвиква силните земетресения, засечени от Cerberus Fossae.
Източник: IFLScience
