Февруари 2022 г. е по-топъл от обичайното в цяла Европа, в Арктика, в Западна и Северна Азия. Месецът беше с отрицателни аномалии в големи части на Канада, Китай и Австралия. В Антарктида последните дни бяха с най-малка площ с морски лед за последните поне 45 г., а данните за средномесечна площ нареждат тазгодишния февруари на второ място по-най-малка площ с антарктичен морски лед. 

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през февруари 2022 г. в глобален план е с 0,43°C по-висока спрямо предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и месецът е бил с 0,23°C по-топъл от настоящия климатологичен период 1991 – 2020 г. Тези стойности определят тазгодишния февруари като шестия най-топъл в класацията за най-топли месеци февруари, поне от 1979 г., откогато има данни по този метод (Фиг.1). 

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за февруари 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF

Според справка в базата данни на NOAA с голяма вероятност може да се каже, че изминалият февруари ще бъде в топ 10 на най-топлите февруари от 1880 г. насам. Водач в тази класация остава февруари от 2016 г., следван от този през 2020 г. и 2017 г. За последните 10 г. глобалната средна температура през февруари се е повишила с 0,20 °C. 

По света

Февруари 2022 г. е поредният с положителни аномалии в по-голямата част от света. Въпреки това, на всички континенти с изключение на Европа, има не малко площи със средни температури под нормата. С най-голяма отрицателна аномалия достигаща до 6,8°C са райони разположени в Централна Канада. С по-малка отрицателна аномалия са Североизточна Канада, Гренландия, Централна и Югоизточна Азия, големи части от Австралия и по-малки от Африка и Южна Америка. 

От местата с наднормени средни месечни температури се отличават Близкият Изток, Северен Сибир, Южна Аляска, където аномалията на места превишава 6,8°C. Сравнително големи положителни аномалии са отчетени и в по-голямата част на Антарктида, около о. Сахалин, както и в Източен Сибир. В Аржентина и Парагвай също е наднормено, но с по-малка аномалия от тазгодишния януари, когато в региона имаше забележителна топла вълна. Тя постепенно затихна в началото на февруари, но стана причина за множество пожари, димът, от които силно влоши качеството на атмосферния въздух и доведе до голям риск за здравето на хората. 

Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за февруари 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

С февруарски средномесечни температури над нормите се отличава и най-ниският слой на атмосферата над повечето океани и морета. С отрицателна аномалия са някои райони в Северния Атлантик, в Тихи океан източно от Япония и западно от крайбрежието на САЩ от Калифорния до щата Вашингтон (Фиг. 2). Тропическите и субтропичните региони в източната част на Тихия океан също са под средното ниво в синхрон с все още наличната Ла Ниня. Според математическите модели за прогнозиране на това явление, през следващите месеци то ще продължи да отслабва, като през лятото от Ла Ниня ще премине в неутрална фаза, а за есенния сезон нараства вероятността от поява на слабо Ел Ниньо. 

В Европа

В Европа февруари 2022 г. е със средни температури чувствително над нормата, като аномалията спрямо периода 1981 – 2010 г. е около 2,9°C, а спрямо новия климатологичен период 1991 – 2020 г. е 2,4°C. Тази сравнително голяма наднорменост е „далеч“ от рекордната над 4-градусова положителна аномалия през 1990 г., когато е регистриран най-топлият февруари в Европа. Този факт отличава февруари от другите месец, защото през останалите месеци от годината най-високите месечни аномалии са отбелязани след 2000 г., а в немалко случаи и през последните 5 години. 

Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за февруари 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF

В регионален аспект февруари 2022 г. на европейския континент е повсеместно наднормен, с изключение на о. Исландия, о. Свалбард и съвсем малки площи на Скандинавския полуостров. Интересен факт е, че положителната аномалия нараства от Атлантическото крайбрежие на изток към вътрешността на континента, като достига повече от 6,7°C в района на Урал (Фиг. 3). Причината за такова разпределение на месечните температурни аномалии е голямата циклонална активност на Атлантика и честите циклони минаващи по т.н. Северен път – през Прибалтика към северната част на Европейска Русия. 

В България

И в нашата страна, както и в Европа, февруари 2022 г. е бил в значителна степен наднормен. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, стойностите на положителната аномалия спрямо периода 1981 – 2010 г. варира от около 1 до над 4°C. Най-наднормени са средните месечни температури на места в Предбалкана и около Дунава, а с най-малко отклонение от нормите са температурите в Югозападна България. Това разпределение на месечните температури е в пълен синхрон с честите атмосферни смущения преминаващи от запад на изток, добре кореспондиращи с високата циклонална активност на Атлантика. Обикновено при висока динамика на атмосферните процеси през зимните месеци с посока запад-изток, в Дунавската равнина положителните аномалии са по-големи от тези в Югозападна България, така, както беше и през януари 2022 г. 

Интересно е да се отбележи, че последният студен февруари в България беше преди точно 10 г. – това е знаменитият от зимна гледна точка февруари 2012 г. (Фиг. 4). Вече 10 поредни години аномалията е все положителна, като най-топлият такъв е отчетен през 2016 г., когато аномалията спрямо периода 1981 – 2010 г. е почти 6°C. 

Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха в България за февруари 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: www.stringmeteo.com

През повечето дни на февруари 2022 г. температурите бяха наднормени. Изключение правят няколко дни в началото на месеца, когато се създадоха условия и за превалявания от сняг, но в равнинната част на страната дебелината на снежната покривка остана под обичайните нива за това време на годината. Дните със снежна покривка в равнинно-низинния пояс също са значително под норма. Високите за сезона температури в средата и в края на месеца провокираха развитие и цъфтеж при някои ранни видове в Източна и Южна България, но въпреки това, до масово преждевременно развитие на растителността не се стигна, което е благоприятен факт, с оглед настъпилото чувствително и продължително застудяване през последните дни на февруари и в началото на март. За разлика от равнините, в средния и висок пояс на Стара планина, Витоша, Рила и Пирин снежната покривка беше близка до нормалната за тази част от годината. 

Ледена покривка

В Арктика площта с морски лед за февруари 2022 г. е с около 5% по-малко от средната за периода 1981 – 2010 г. Тази стойност затвърждава тенденцията, започнала от месец юли 2021 г., за площи, покрити с лед, отново под средните, но със сравнително голяма разлика от годините с рекордно малък лед. Годината с рекордно малка площ лед е била 2018 г., когато отрицателната аномалия достигна 8,4% по-малко от средната.

Фигура 5. Отклонение в % на концентрацията с морски арктичен лед площ през февруари 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: C3S/ECMWF

В регионален план по-висока от обичайното е концентрацията на леда в Берингово море, както и около п-в Лабрадор (Фиг. 5). Големи площи с концентрации на леда под нормата има по Тихоокеанското крайбрежие на Североизточна Азия, между Баренцово и Карско море, както и източно от Гренландия.  

В Антарктика през февруари 2022 г. обхватът на морския лед е значително под средните стойности за периода 1981 – 2010 г. и е с около 26% по-малко от нея. Тези данни нареждат тазгодишния февруари на второ място по най-ниско равнище по антарктически лед, като водач е 2017 г., а на трето място вече е 2018 г. 

И за разлика от средните месечни стойности, то дневните стойности след средата на месеца се намират на най-ниско ниво в цялата база данни. Т.е. площта на антарктически лед през последните дни на месеца бележи най-ниското си ниво, оставайки под нивото, дори на 2017 г. (Фиг. 6).  

Фигура 6. Дневни стойности на площите с антарктически лед за различни години. Източник: C3S/ECMWF/EUMETSAT.

Като цяло концентрациите под средните преобладават в почти всички крайбрежни акватории. Все пак наднормени са концентрациите на морския лед и на места по крайбрежието на морета Рос и Амундсен, както и на запад от Антарктическия полуостров. Най-големите отрицателни аномалии се наблюдават в части от море Белингсхаузен и северните части на море Рос (Фиг. 7). 

Фигура 7. Отклонение в % на концентрацията с морски антарктичен лед площ през февруари 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: C3S/ECMWF

В регионален план картата на аномалиите на концентрацията на морския лед показва, че отрицателните аномалии доминират около Антарктида, като стойностите са особено големи в Море на Уедъл, Море на Рос и в западната част на Море на Амундсен (Фиг. 7). Най-големи площи с концентрации на леда над нормите се регистрират в източните части на Море на Амундсен и западните райони на Море на Белингсхаузен.

Февруари 2022 г. продължи серията на месеци с преобладаващи положителни аномалии, но със стойности далеч от рекордните. Впечатление прави, че цялата континентална част на Европа е с наднормени температури, като наднормеността се усилва на изток и продължава без да отслабва и зад Урал. Същевременно в големи части на Северна Америка месечните температури са под средните, но отново площите с отрицателни аномалии са много по-малки от тези с положителни или „глобалното затопляне“ продължава. Според последния доклад на IPCC промените в климата се отразяват неблагоприятно и на физическото и психическото здраве на хората в световен мащаб. Какво още се казва във въпросния доклад може да прочетете тук. 

*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

Автор: Д-р Симеон Матев / Климатека

Д-р Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

В публикацията са използвани материали от: