Периодичното гладуване променя активността на стомашно-чревната флора при мишки и увеличава способността им да възстановяват увредените си нерви.
Новото изследване е публикувано в Nature и е извършено от учени от Имперския колежи в Лондон. Те наблюдават как гладуването кара бактериите в стомаха ни да започнат да произвеждат по-големи количества от метаболит, известен като 3-индолепропионова киселина (IPA). Той подпомага възстановяването на нервните влакна, наречени аксони – подобни на нишки структури, разположени в окончанията на нервните клетки, които изпращат електрохимически сигнали до други клетки в тялото.
Учените се надяват, че същият механизъм ще се наблюдава и при хората. Според тях бактерията Clostridium sporogenesis,, която произвежда IPA, се среща естествено в стомашно-чревната флора и на мишките, и на хората. Освен това IPA присъства и в човешкия кръвоносен поток.
„В момента не съществува лечение за хора с увредени нерви. Единственият вариант е хирургическа реконструкция, като той е ефективен само в малък процент от случаите. Това ни накара да проверим дали промяната в начина на живот не би могла да подпомогне възстановяването“, казва проф. Симон Ди Джовани от катедрата за Мозъчни науки към Имперския колеж в Лондон.
„Предишни проучвания показаха, че периодичното гладуване се свързва с възстановяването на рани и изграждането на нови неврони – нашето изследване обаче е първото, което обяснява как гладуването подпомага лекуването на нервите.“
Гладуването като потенциално лечение
Изследването оценява регенерацията на нерви при мишки, чийто седалищен нерв – най-дългият нерв, който се разпростира от гръбначния стълб до крака – е смазан. Половината от мишките са подложени на периодично гладуване, докато другите – хапват без ограничения. Този хранителен режим продължава 10 дни (или 30 дни преди операцията), а възстановяването на мишките е наблюдавано 24 до 72 часа след увреждането на нерва.
Накрая специалистите измерват дължината на възстановените аксони и при мишите, които са гладували периодично, тя е била приблизително 50 процента по-голяма.
„Дали това не е само върхът на айсберга? Дали не съществуват и други бактерии или бактериални метаболити, които могат да подпомогнат възстановяването?“, пита проф. Ди Джовани.
Източник: Medical Xpress
