За да се извиниш, са нужни кураж и искреност. Независимо дали става дума за разправия между приятели, партньори или членове на семейството: конфликтите и разногласията са нормални за всички здравословни взаимоотношения – разбира се, до известна степен. И естествено извиненията са част от кавгата. Понякога се стремим да избегнем конфликта, друг път сме уморени от скандали или се намираме в безизходно положение. Тогава ни тежи не само самият конфликт, но и извинението. Защото да събереш смелост и да признаеш собствените си грешки е всичко друго, но не и просто. Затова трябва много да се внимава с извиненията – не всяко „съжалявам“ е изречено искрено. Ето при кои извинения съществува вероятност от манипулация и при кои изречения трябва да сте нащрек.
1. Съжалявам, обаче…
Извинение, свързано в едно изречение с „обаче“, го измества на заден план и всъщност показва, че съжалението най-вероятно не е искрено. Може да изискате от извиняващия се да обясни какво иска да каже и да му заявите, че не сте удовлетворение от това изречено с половин уста извинение.
2. Не е моя вината, че го приемаш така.
Независимо на каква тема е кавгата, никога не бива да се налага да се извинявате за чувствата си. Ако някой ви упреква, че правите от мухата слон, всъщност прехвърля вината върху вас и се опитва да ви припише собствените си грешки, представяйки вашата реакция като повод за разправията.
3. Знаеш колко много те обичам.
С това изречение другият може да се опитва да ви повлияе, за да отстъпите по-лесно. Изведнъж причината за кавгата губи значение и конфронтацията се избягва. Не допускайте да ви разколебаят, защото: конфликтът не означава автоматично, че не вече обичате човека до себе си.
4. Не можем ли просто да забравим?
За здравословната връзка конфликтът е също толкова нормален, колкото и помирението след това. Но с това изречение различните мнения и проблеми не се заличават, а се натрупват. Дори да е болезнено, на конфликтите трябва да се дава воля, защото само по този начин израствате заедно.
