Звезда, която е в предсмъртна агония, блести като злато на нови снимки, направени от космическия телескоп "Джеймс Уеб" (JWST).

Тя се казва Messier 57 и известна още като Пръстеновидната мъглявина. Обектът представлява светещ кръг от газ в съзвездието Лира, на около 2750 светлинни години от Земята, образуван от изхвърлянето на материал от звезда с по-ниска маса, която умира. Грандиозната разделителна способност на JWST ще разкрие сложните възли и шарки в този материал, за да помогне за по-доброто разбиране на това какво се случва, когато звезди като Слънцето достигнат края на живота си.

"Свидетели сме на последните моменти от живота на една звезда – един своеобразен предварителен поглед към далечното бъдеще на Слънцето, а наблюденията на JWST отвориха нов прозорец към разбирането на тези вдъхновяващи космически събития", обяснява астрофизикът Майк Барлоу от Университетския колеж в Лондон, Великобритания, и съръководител на международния проект JWST Ring Nebula.

"Можем да използваме Пръстеновидната мъглявина като наша лаборатория, за да изучим как се формират и развиват планетарните мъглявини."

Планетарната мъглявина няма нищо общо с планетите; тези обекти са наречени така, защото астрономите от XVIII век са смятали, че кръглата им форма прилича на планета. Всъщност са много по-големи и по-динамични: облаци от материал около звезди, по-малки от осем слънчеви маси, които са в края на живота си.

Когато свърши материалът за синтез в ядрата им, тези звезди се дестабилизират и изхвърлят целия си външен материал. Звездното ядро, което вече не се поддържа от външния натиск на термоядрения синтез, се срива под въздействието на гравитацията в бяло джудже. Такава ще бъде съдбата на Слънцето и на повечето звезди в Млечния път.

Детайл, показващ сложни струпвания във външната обвивка на Пръстеновидната мъглявина. (NASA, ESA, CSA, JWST Ring Nebula Team photo; обработка на изображенията от Roger Wesson)

Пръстеновидната мъглявина е създадена от звезда, която е достигнала края на термоядрения синтез през последните 2000 години (от наша гледна точка). В центъра ѝ се намира бяло джудже с маса около 60 % от масата на Слънцето; материалът около тази звезда се разширява навън в пространството в сфера, която от Земята изглежда като пръстен, изпълнен с нажежен материал.

Външната обвивка на мъглявината е дебела и прашна и там, където се врязва в междузвездната среда и взаимодейства с нея, са издълбани сложни структури. Изучаването на тези структури може да помогне на учените да разберат физическите процеси, свързани с формата и разширяването на планетарната мъглявина; а JWST предоставя спиращи дъха подробности.

"Космическият телескоп "Джеймс Уеб" ни предостави необикновена гледка към Пръстеновидната мъглявина, каквато не сме виждали досега", казва Барлоу. "Снимките с висока резолюция не само показват сложните детайли на разширяващата се обвивка на мъглявината, но и разкриват с изключителна яснота вътрешния регион около централното бяло джудже."

Данните все още се анализират, но наблюденията вече разкриват неочаквана сложност, в която екипът с нетърпение се стреми да вникне. В допълнение към невероятните детайли, които откриваме в структурата на обвивката, наблюденията са предоставили и множество данни за състава на мъглявината, включително големи молекули на въглеродна основа, чийто произход засега е неясен.

"Тези изображения притежават нещо повече от естетическа привлекателност; те предоставят богат научен поглед върху процесите на звездната еволюция", казва астрофизикът Ник Кокс от ACRI-ST във Франция и съръководител на проекта JWST Ring Nebula.

"Като изучаваме Пръстеновидната мъглявина с JWST, се надяваме да получим по-дълбоко разбиране за жизнените цикли на звездите и елементите, които те освобождават в космоса."

Източник: Science Alert