Учени се натъкнаха на стотици гени, които потенциално могат да стимулират развитието на рак, предава Science Alert.

Ракът обикновено се предизвиква от някаква промяна в генетичния ни код, която нарушава способността на клетката да управлява растежа си. Насочването на тези нарушения към специално разработени лечения често може да предотврати неконтролируемото разрастване на туморите.

До момента е известно, че повече от 600 гена предизвикват тумори, когато техните последователности са нарушени от мутация. Но има и други начини за възникване на ракови заболявания по пътя между транскрипцията на даден ген и неговия краен продукт.

Докато повечето предишни изследвания в тази област разглеждат аномалии, присъщи на самата ДНК, това проучване се занимава с аномалии, които се появяват, когато инструкциите от ДНК се предават на останалата част от тялото.

Изследователите от Барселонския институт за наука и технологии (BIST) в Испания са използват внимателно конструирани алгоритми, за да търсят грешки в генетичния код, свързани с екзоните: частите от генетичната последователност, които се превръщат директно в протеини.

Некодиращите части на гена, наречени интрони, обикновено се премахват, когато ДНК на гена се транскрибира в РНК версия в процес, наречен сплайсинг. Раковите клетки могат да се намесят в сплайсинга, за да създадат мутирали протеини от иначе нормален, немутиран протеинов ген.

Екипът е използва внимателно разработени алгоритми, за да идентифицира 813 гена, които, когато се слеят, могат да стимулират растежа на рака.

Обширната нова категория разширява нашия списък с гени, стимулиращи развитието на рак, като надгражда съществуващия списък от 626 гена, за които е известно, че при мутация предизвикват тумори. Всъщност само около една десета от класа на „сплайсинга“ вече са включени в най-широко използваната база данни за мутации на ракови заболявания, която регистрира гени, които могат да стимулират растежа на рака чрез мутации.

„Когато се вземат предвид немутационни механизми като сплайсинга, смятаме, че може да има двойно повече потенциални генни цели за контрол на рака“, казва биологът от BIST Микел Англада-Гирото.

„Това не са класически онкогени, а по-скоро представляват цял нов клас потенциални двигатели на рака, които могат да бъдат насочени самостоятелно или в синергия със съществуващите стратегии.“

Алгоритъмът на изследователите, наречен Spotter, е в състояние да прерови огромно количество генетични данни, за да идентифицира сплайсинг събития, които могат да дадат на рака по-добър шанс за развитие. В малки лабораторни тестове върху тъканни проби насочването към тези екзони действително е ограничило растежа на рака в пробите.

„Spotter не само може да идентифицира потенциални екзони, които са двигатели на рака и които след това можем да проследим до гените, но също така може да класифицира кои екзони са по-важни от други в дадена проба за рак“, казва Англада-Гирото.

Полезността на идентифицирането на тези екзони също не спира дотук: допълнителен анализ, комбиниращ данните от това проучване с бази данни за резултатите от лечението с лекарства, показва, че вариациите в сплайсинга могат да помогнат да се предвидят вариациите в това как различните пациенти могат да реагират различно на едно и също лекарство.

Макар че ни предстои още много работа, преди да можем редовно да открояваме и насочваме екзони в гените, това изследване показва, че има голям шанс това да бъде направено. А колкото повече оръжия за борба с рака имаме на разположение, толкова по-добре.

„Това е невероятно вълнуваща нова граница за изследване“, казва Англада-Гирото.

Изследването е публикувано в Nature Communications.

Източник: Science Alert