Слънчевата система не е статично място. Тя се движи около Млечния път, а от време на време пресича области с по-плътна междузвездна среда. Нямаме ясна представа какво влияние оказват тези облаци от водород и други материали върху Слънчевата система, но е напълно възможно срещите с тях да са довели до ледников период.
Предишно изследване, публикувано по-рано през годината, предполага, че преди 2 милиона години нашата Слънчева система е пресякла плътен междузвезден облак, което може да е довело до ледников период. Сега нов научен труд откри втори възможен пример, този път преди 7 милиона години, но последиците от тази среща може да са били по-сложни.
„Този облак наистина е бил в нашето минало и ако сме пресекли нещо толкова масивно, сме били изложени на въздействието на междузвездната среда“, казва съавторът и космически физик Мерав Офер от Бостънския университет в изявление относно по-ранната статия.
Учените предполагат, че междузвездният облак е повлиял на мехура от плазма, създаден от Слънцето - хелиосферата. Съответно двете срещи, първо с ръба на Местния мехур (преди 7 милиона години) и след това със Студения облак на местния рис (преди 2 милиона години), са вкарали големи количества допълнителен водород в горната част на атмосферата.
Този междузвезден водород - в комбинация с кислорода в атмосферата - би образувал вода. Кислородът би могъл да идва от озона, който в някои случаи е изчерпан до 99 %. А наличието на вода в по-големи количества на по-големи височини може да е създало много повече сребристи облаци - изключително рядко мъгляво атмосферно явление, което се среща на около 76-85 километра над повърхността.
Тези новообразувани облаци няма да са редки и мъхести, а плътни - и тук идва същината на въпроса за климата. Междузвездният газ може потенциално да повлияе на горните слоеве на атмосферата, но дали би могъл да предизвика ледников период? Отговорът засега е неясен. Наличието на сребристи облаци може да е отразило много повече слънчева светлина, но те биха могли да задържат и повече топлина от земята. Възможно е и други фактори, като например увеличаването на космическите лъчи и други явления, да не са довели до ясно изразено застудяване или затопляне.
Екипът предполага, че по-подробно 3D моделиране на атмосферата би могло да разреши загадката, но може да се окаже, че приносът не е толкова ясен и да не е възможно да се идентифицират доказателства в геологичните записи, че Земята и Слънчевата система са преминали през тези облаци.
Изследването е публикувано в Geophysical Research Letters.
Източник: IFLScience
