Какво бе договорено по време на COP26?

Конференцията на ООН по изменението на климата – COP26, приключи със споразумение между участващите държави. Участниците в Глазгоуския климатичен пакт се договориха за постигане на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C, като страните се задължиха да намалят добива на енергия от въглища, богатите страни бяха призовани да увеличат финансовата подкрепа за развиващите се страни и др. При изпълнение на новопоставените ангажименти светът ще се доближи до ограничаването на глобалното затопляне до безопасно равнище, но мерките все още няма да бъдат достатъчни.

От 31 октомври до 13 ноември 2021 г. в Глазгоу се проведе Конференцията на ООН по изменението на климата – COP26. В климатичната конференция взеха участие близо 40,000 политици, активисти и представители на бизнеса, включително на индустрията на изкопаемите горива, чийто брой беше по-голям от делегатите на която и да е държава.

България бе представлявана от служебния премиер Стефан Янев, а зам.-кметът на Перник Стефан Кръстев участва в събитие на WWF и бе единственият представител на община от България на конференцията.

За това какво представлява COP, виж тук. Поради трудности в преговорите конференцията продължи с един ден по-дълго от предвиденото. В крайна сметка, близо 200 държави подписаха документ, наречен “Глазгоуски климатичен пакт”.

Кои са по-важните моменти от новото споразумение?

Битката за 1,5°C

Запазва се и се утвърждава целта от Парижкото споразумение за климата за ограничаване на повишаването на температурата на Земята до значително под 2°C, а по възможност до 1,5°C. В текста се споменават и нови научни открития от последните няколко години, които допълнително подчертават факта, че затопляне от 1,5°C е значително по-безопасно от 2°C.

Опазване на природата

Глазгоуският климатичен пакт отбелязва значението на осигуряването на целокупността на всички екосистеми, включително горите, океаните и криосферата, опазването на биоразнообразието, които някои култури разпознават и приемат като “Майката Земя”. В споразумението също така е подчертана важността на концепцията за “климатична справедливост” при предприемането на действия, адресиращи климатичните промени.

Национално определени приноси

Настоящите мерки, предприети от страните за намаляване на емисиите от парникови газове до 2030 г., известни като национално определени приноси, са недостатъчни за изпълнение на целта от 1,5°C. Индия бе единствената държава, която промени своите приноси по време на срещата. А според Парижкото споразумение държавите са задължени да преразглеждат своите цели веднъж на всеки 5 години. При спазване на тези срокове обаче целта да се достигне намаляване на емисиите до 1,5°C би била обречена. На СОР26 беше взето решение преразглеждането на приносите да бъде сред основните цели по време на следващия COP27 в Египет през 2022 г.

Намаляването на производството на въглища

За първи път от подписването на протокола в Киото през 1997 г., в решение, взето по време на COP, директно се споменава необходимостта от преустановяване на употребата на изкопаеми горива. Поради натиск от страна на Индия в последния момент бе променена една от ключовите цели – ускореното прекратяване на производството на енергия от въглища и неефективни субсидии за изкопаеми горива. Вместо това в споразумението държавите се задължават да ги намалят.

Търговия с емисии

Сред най-противоречивите членове на Парижкото споразумение е член 6, който позволява на страните да произвеждат по-големи въглеродни емисии от допустимото, стига да заплатят компенсации, например чрез финансиране на възобновяеми проекти в друга държава.

Съществуват опасения, че този механизъм не стимулира намаляването на емисиите, а просто позволява на големите замърсители да поддържат настоящите си нива на емисии, стига да си плащат.

В Глазгоуския пакт част от правилата на член 6 биват по-ясно постановени. По този начин ще се избегнат злоупотреби като двойно броене на емисии – т.е. да се отчитат едновременно емисии, от една страна от държавата, която е заплатила за своите емисии в повече, и от друга страна – от държавата, където се осъществява компенсацията на тези емисии.

Подкрепа на развиващите се страни

През 2009 г. богатите държави се съгласиха, че развиващите страни трябва да получават поне по 100 милиарда долара годишно от 2020 г. и да бъдат подкрепени усилията за намаляване на емисиите и справянето с ефектите от климатичните промени. Към 2019 г. изпратените помощи се равняват на 80 милиарда, като голяма част от тях не достигат до най-бедните страни, които имат нужда от помощ за приспособяване към нарастващата честота на екстремни метеорологични и климатични явления.

Споразумението призовава богатите държави да увеличат финансовата подкрепа за развиващите се страни за климатична адаптация поне два пъти до 2025 г., спрямо нивата от 2019 г., в контекста на постигането на баланс между мерки за смекчаване на климатичните промени и такива за адаптация.

В същото време обаче не е постигнат напредък за определяне на отделна подкрепа на развиващите се страни за компенсация за случили се природни бедствия и екстремни явления, т. нар. “Загуба и щети”.

Пълният текст на пакта може да бъде намерена тук.

Какъв ще бъде ефектът от новите решения?

Припомняме, че през първата седмица на COP26 бяха направени множество обещания и се подписаха нови споразумения между част от участващите в конференцията страни. Мерките включват прекратяване на обезлесяването на Земята до 2030 г. и намаляване на емисиите на метан с 30% до 2030 г., спиране на чуждестранните инвестиции във въглищни проекти и др. По време на втората седмица САЩ и Китай излязоха с обща декларация за общи действия за постигане на целта от 1,5°C. Споразумението, чиито детайли предстоят да бъдат договорени, цели да намали разликата между настоящите и необходимите ангажименти.

Заедно с новите ангажименти от Глазгоуския климатичен пакт, светът се доближава по-близо от когато и да е било до изпълнение на целта от Парижкото споразумение. За да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C, настоящите емисии ще трябва да бъдат намалени наполовина до 2030 г., по данни на сайта Climate Action Tracker, който публикува независими научни анализи на поетите от държавите задължения за намаляване на емисиите и оценява доколко те се вместват спрямо целите от Парижкото споразумение (Фиг. 1).

Фигура 1: Оценка на годишните исторически и проектирани бъдещи нива на емисии от парникови газове (в единици гигатонове еквивалент на CO2) от 1990 г. до края на XXI век спрямо поетите от държавите ангажименти и сценариите на IPCC, съответстващи на различна степен на глобално затопляне. Източник: Climate Action Tracker

Все още обаче има огромна разлика между ангажиментите на страните за намаляване на емисиите до 2030 г. Дори и с най-новите обещания, човечеството ще произвежда близо 2 пъти повече емисии от парникови газове, отколкото е допустимо за постигане на целта от 1,5°C. Поради тази причина все още е нужно правителствата да преразгледат целите си.

При изпълнение на всички цели за 2030 г., повишението на температурата на Земята спрямо нивата отпреди Индустриалната революция ще бъде ограничено до около 2,4°C, а при изпълнение на всички цели и обещания – до 2,1°C до края на века.

По оценка на Climate Action Tracker през настоящото десетилетие ще са нужни много повече усилия във всички сектори, за постигане на декарбонизация, съвместима с целта от 1,5°C.

Макар договореното в тазгодишната Конференция по климатичните промени да е безспорен напредък, човечеството все още е далече от необходимите нива за ограничаване на своето въздействие върху планетата

Множество въпроси, като тези за определяне на националните ангажименти, прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива и използването на въглища, предпазването на уязвимите общности и други, се отлагат за следващата конференция по климатичните промени в Египет през следващата година.

Автор: Николай Петков

Източник: Климатека

Николай Петков е завършил магистратура по „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Участва в инициативи на екологично сдружение „За Земята“, като последно е бил координатор по проекта „КлимАлт“.

В публикацията са използвани материали от: