Какво да очакваме от Конференцията на ООН по измененията на климата в Глазгоу?

След двегодишна пауза отново е време за Конференцията на ООН по изменението на климата – COP26. Конференцията започва на 31 октомври и продължава до 12 ноември 2021 г. в Обединеното Кралство. Мнозина я смятат за най-важната досега, защото на нея ще разберем дали има напредък за усилията за ограничаване на глобалното затопляне или ще чуем поредните празни обещания.

От 31 октомври до 12 ноември в Глазгоу COP26 ще събере 197-те страни по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК / UNFCCC). Сред тях са ЕС и всички държави – членки на ЕС. Държавните лидери ще се съберат, за да обсъдят как светът може да овладее климатичната криза и да избегне потенциалните катастрофални последици от внезапно повишаване на средната глобална температура.

26-тата конференция на ООН по изменение на климата, по-известна като COP26 (англ.: conference of parties) или КС26 се провежда с една година закъснение заради пандемията от COVID-19. Според мнозина това е една от най-важните конференции за климата досега и може има голямо влияние върху това как ще изглежда международната политика по изменение на климата през следващите години.

Срещата на върха в Глазгоу е важна, защото бележи момента, в който, според Парижкото споразумение, сключено през 2015 г., държавите трябва да увеличат амбициите си и да обсъдят новите си планове за намаляване на емисиите на парникови газове.

Последствията от климатичните промени стават все по-очевидни, в последните години наблюдаваме все по-често екстремни метеорологични условия като безпрецедентни горещи вълни, пожари и наводнения. Залогът е голям, защото има големи очаквания от обществото и погледът на света ще бъде насочен към Глазгоу през следващите две седмици.

Защо страните се събират всяка година, за да обсъждат климата?

Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата е подписана през май 1992 г., когато подписалите страни се споразумяват да намалят емисиите на парникови газове, за да предотвратят опасното човешко въздействие върху климатичната система. За да се постигне тази цел, всяка година от 1995 г. насам се провежда Конференция на страните COP, за да се договарят мерки, с помощта на които светът да овладее климатичните промени.

По правило тези събития събират президенти и министър-председатели на голям брой държави, които ръководят екипи, които в някои страни наброяват десетки хора. Това нарежда ежегодната конференция сред международните срещи на най-високо равнище. Глазгоу ще бъде домакин на американския президент Джо Байдън, френския президент Еманюел Макрон, индийския премиер Нарендра Моди, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и много други. Ще присъства и българска делегация. На конференцията няма да присъстват Владимир Путин и китайският президент Си Дзинпин, които значително намалиха пътуванията си от началото на пандемията. Освен политици се очаква присъствието и на бизнес лидери, както и учени, и активисти.

Всяка КС включва голям брой технически срещи и преговори за най-малките подробности относно реакциите на страните на климатичната криза, а резултатите са Протокола от Киото от 1997 г. и Парижкото споразумение от 2015 г., които са най-важните споразумения за климата към днешна дата.

Защо този COP е толкова важен?

Миналата година отбелязахме пет години от подписването на Парижкото споразумение, което беше крайният срок, в който държавите трябваше да представят своят нов национално определен принос (НОП), т.е. планове за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Парижкото споразумение е проектирано така, че страните да представят нови и по-амбициозни планове за борба с изменението на климата на всеки пет години, за да изпълнят основната цел на споразумението за поддържане на затоплянето доста под 2°C и 1,5°C, което впоследствие беше формулирано и прието като цел, базирана на изследвания от научната общност.

В момента светът е по-топъл с около 1,2 °C в сравнение с прединдустриалния период и според експертни оценки на Climate Action Tracker, настоящите политики и регулации биха ни довели до затопляне от 2,9 °C до края на този век.

Много държави представиха официално новите си планове през предходния период, като повечето от тях, включително плановете на ЕС и САЩ, са по-амбициозни от преди. Китай обяви голямо увеличение на амбициите през предходния период, но все още планът не е официално предаден на ООН. От друга страна, сред страните, които не са повишили значително амбициите си са Австралия, Бразилия, Мексико и Русия, а планът на Индия все още не е предаден.

Макар и да има напредък в “зеления преход” на България, планираната в момента дата от 2038 г. за прекратяване на употребата на въглища в нашата страна е твърде неамбициозна, особено сравнена с нашите съседи. Например, в Гърция и Унгария за крайна дата е определена 2025 г., в Северна Македония – 2027 г., а Словакия има за цел 2030 г. Хърватия, Чехия, Словения все още дискутират точната дата, а дори Румъния е заложила 2032 г. като цел в Националния си план за възстановяване.

Какъв ще бъде фокусът в Глазгоу?

Очаква се на конференцията да бъдат обсъдени много теми, предвид продължителността ѝ и присъствието на голям брой преговарящи. Според известния климатичен журналист Акшат Рати от Bloomberg, в преговорите следва да се обърне внимание на определени държави, които все още не са предприели съществени действия за намаляване на въглеродните емисии в посока да предприемат по-амбициозни мерки и действия.

Фокусът ще бъде и върху неизпълненото обещание на по-богатата част на света да предоставят на развиващите се страни средства от поне 100 милиарда щатски долара годишно за прилагане на мерки, насочени към смекчаване на изменението на климата и адаптиране към новите климатични условия.

Очаква се също така да се конкретизират усилията за поставяне на по-амбициозни цели за поетапно излизане на въглищата като енергиен източник, както и да се събере подкрепа за нова инициатива, която обръща специално внимание на намаляването на емисиите на метан през следващите 10 г. Освен това ще продължат преговорите за създаване на глобален пазар на въглеродни емисии, което е спорна тема за много групи, които се опасяват, че лошото прилагане на този пазар би позволило на богатите държави да продължат да замърсяват повече.

Резултатът

Какъв ще е крайният резултат от 26-тото COP ще разберем в следващите две седмици. Предишните срещи на върха често завършваха с разочарование поради безкрайните спорове около дребни детайли и липсата на действия, докато последиците от изменението на климата предполагат търсене на бързи решения и вземане на спешни мерки.

Каквато и да е окончателната преценка на обществеността, ясно е, че много се е променило от последната конференция в Мадрид през 2019 г. На практика ЕС и всички големи страни в света, включително Китай, САЩ, Великобритания, Япония, а наскоро дори Русия и Саудитска Арабия, обявиха цели за достигане на нетни нулеви емисии на въглероден диоксид до средата на този век.

Конференцията в Глазгоу е реална възможност тази обнадеждаваща тенденция да бъде продължена и да постигнем по-важни споразумения, които да подобрят реакцията на света към климатичната криза. Въпреки това, дори и да няма големи новини, е ясно, че сега целият свят е решен да тръгне към нисковъглеродна икономиката и по пътя на бъдещето, което ще се захранва от възобновяеми енергийни източници, вместо от изкопаеми горива. Проблем е, че въпреки напредъка ни в годините след Париж, ние все още се движим към сценарий, при който планетата ще се затопли над границата, която учените оцениха като безопасна.

Климатичните промени са нашата реалност. Все още обаче не е късно да се вземат необходимите мерки и действия за справяне и адаптация с климатичната криза и да се избегнат най-негативни възможни последици. Но това изисква градивен диалог между световните лидери, амбициозни цели и планове и не на последно място – реални и спешни действия. В следващите две седмици ще разберем дали всичко това е налице.

Източник: Климатека

В публикацията са използвани материали от: