Всяка следваща година бележи нови рекорди през септември в последните години. Снимка: Smileus / Shutterstock
Септември 2020 г. успя да надмине постижението на септември 2019 г. с 0.05°C и по този начин го измести от челната позиция на най-топлите септември. На трето място остава септември 2016 г., който е бил с 0.08°C по-студен от тазгодишния септември. Данните се отнасят за средната глобална температура, според европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Аномалията на септември 2020 г. спрямо стандартния климатологичен период (1981–2020 г.) е 0.63° (фиг.1).
Трябва да се отбележи фактът, че въпросната служба разполага с база данни от 1979 г., но според информация от други служби за времето и климата като американската NOAA, може с голяма доза сигурност да се каже, че септември 2020 г. е най-топлият в глобален план от началото на регулярните инструментални измервания, които датират от средата и края на XIX в.
В регионален план септември 2020 г. е бил с най-голяма положителна аномалия в полярните области на Азия, както и в големи части от Антарктида (фиг.2). С голямо месечно отклонение в положителна посока се отличават и много райони на Мала Азия, Близкия Изток и части от Южна Америка и Австралия. По-хладно от средното е било на големи площи в Гренландия, около Антарктическия полуостров и в централните части на САЩ и Канада.
В синхрон с усилващото се явление Ла Ниня, по-хладно е било и в източната част на Тихия океан близо и южно от Екватора. Според моделните прогнози в тази част на света и през следващите няколко месеца температурите ще останат под обичайното, поради очакваното усилване на Ла Ниня. На европейския континент преобладават положителните аномалии, като най-големи са на Източните Балканите, около Кавказ и в Карско море. С отрицателни аномалии се открояват Исландия, Шотландия и някои части на Испания.
В нашата страна септември 2020 г. беше със средни температури над нормата, като положителните отклонения варират от малко над 2° в крайните северозападни и югозападни райони, до 3° и над 3° в Източна България. Най-голяма е положителната аномалия в района на Варна с около 3,6° над средните температури за периода 1981-2010 г.
Морският лед в Арктика на второ място по най-малка площ след 2012 г.
Високите температури на въздуха в Арктика не само за септември, но и през целия летен сезон, оказаха отражение и върху състоянието на ледената покривка в полярните зони. Обикновено през септември се отбелязват най-ниските нива на морски лед в Арктика през годината. Тази година акваторията покрита с морски лед в Арктика е малко под 4 млн. км2 и е на второ място по най-малка площ след 2012 г. (фиг. 3).
Важно е да се отбележи, че тази тенденция на бързо и значително намаление на площта на морския лед се наблюдава и през останалите месеци от годината, а не само през септември. Характерна особеност на морския лед, в синхрон с климатичните особености на Арктика е, че максимума на заледената площ се отбелязва през месец март, а минимумът през септември.
Автор: Симеон Матев / Климатека
В публикацията са използвани материали от:
- https://www.cpc.ncep.noaa.gov/products/precip/CWlink/MJO/enso.shtml
