Обектите във Вселената не стоят на едно място – те се движат, взаимодействат помежду си и се въртят. Това важи в пълна сила за галактиките, като ротацията им е ключов елемент от тяхната еволюция.

Сега астрономи обявиха, че са измерили ротацията на най-далечната (и съответно – най-ранната) галактика въобще. Нейната светлина се е зародила едва 550 млн. години след Големия взрив – в зората на Епохата на галактиките.

Измерванията на тази галактика, известна като MACS1149-JD1, са публикувани в The Astrophysical Journal Letters. Екипът е използвал ALMA (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array), за да измери измененията в червения спектър на обекта.

Ние живеем в една постоянно разрастваща се вселена, а скоростта на светлината е фиксирана. Ето защо на светлината ѝ е нужен определен период от време, за да измине разстоянието между два далечни обекта. Докато пътува, вселената се разширява и дължините на вълната на светлината, идваща от далечна галактика, се разтягат и изкривяват светлината. Накрая тази светлина, която достига до нас, е изместена по-скоро към червената част от електромагнитния спектър.

Движението обаче също оказва влияние върху светлината. Подобно на Доплеровия ефект, който наблюдаваме при една линейка с пусната сирена, която се приближава или отдалечава от нас, когато един сияещ обект идва насреща ни, той става по-син, а когато се отдалечава – по-червен. Една въртяща се галактика би имала по-синя страна (частта, която изглежда, че идва към нас) и по-червена (която се върти отвъд полезрението ни).

На фона на всичко това екипът изчислява, че JD1 се върти с около 50 км/с – по-бавно от ротацията на диска на Млечния път (220 км/с). JD1 обаче е много по-малка от нашия галактически дом. Диаметърът ѝ е едва 3000 светлинни години, докато този на Млечния път – 100 000 светлинни години.

„Скоростта на въртене на JD1 е много по-бавна от онази, която наблюдаваме при галактики от по-късната епоха, както и при нашата собствена. Най-вероятно JD1 се намира в началния етап на формиране на ротационно движение“, казва проф. Акио Инуе от Университета Васеда, съавтор на новото проучване.

Докато тази галактика нараства, ротацията ѝ ще образува диск от газ и звезди. Това първоначално движение, измерено от изследователите, хвърля повече светлина върху начина, по който са се образували галактики като нашата собствена.

Източник: IFLScience