В ясна нощ може да ви се струва така, сякаш звездите са разпределени равномерно. Но това не е така - всички са част от една гигантска космическа мрежа, която свързва галактиките във Вселената като нишки от паяжина, оставяйки между тях неизмеримо големи празни пространства. Сега в две статии, публикувани в The Astrophysical Journal Letters на 29 юни, учените представят подробни доказателства, че тази огромна космическа магистрала се простира почти до зората на Вселената.

С помощта на данни от космическия телескоп "Джеймс Уеб" астрономите откриха масивно „пипало“, съставено от 10 плътно разположени галактики, простиращи се на повече от 3 милиона светлинни години. Според изследователите тази нишка от газ вероятно е най-старата, засичана някога.

"Бях изненадан от това колко дълга и колко тясна е тя", казва в изявление Сяохуей Фан, астроном от Университета в Аризона и член на изследователския екип. "Очаквах да открия нещо, но не и толкова дълга и отчетливо тънка структура".

Новооткритата нишка се е образувала, когато Вселената е била млада - едва 830 милиона години след Големия взрив. Тя се крепи на изключително ярък небесен обект със свръхмасивна черна дупка в центъра му, известна като квазар.

Всъщност учените откриват пипалото единствено и само благодарение на тази ярка черна дупка. Фан и екипът му работят в рамките на проекта ASPIRE (A Spectroscopic Survey of Biased Halos in the Reionization Era), който има за цел да проучи как най-ранните черни дупки са повлияли на галактическата еволюция. Въпросният квазар е един от 25-те квазара от ранната Вселена, върху които проектът се е фокусирал.

"Това е една от най-ранните нишковидни структури, които хората някога са откривали, свързани с далечен квазар", казва в изявлението Фейдж Уанг, астрофизик от Университета в Аризона и главен изследовател на програмата.

Специалистите предполагат, че черните дупки са спомогнали за формирането на космическата мрежа, като са изпълнявали функцията на гравитационни кладенци, за да привличат материята на едно място, а понякога и като са я изхвърляли надалеч в "космически ветрове", които се развиват около изключително активни квазари. Гравитацията поддържа тези нишки от звезди и прах свързани, дори когато ветровете ги разнасят из Вселената.

Изследователите смятат, че в крайна сметка нишката ще се сгъсти в галактически куп, подобен на Кома, който се намира на около 330 милиона светлинни години от Земята.

Източник: Space.com