Повечето астрономически обекти могат да бъдат изучавани с най-разнообразни телескопи. При Слънцето обаче нещата стоят по по-различен начин – то е способно да унищожи за миг чувствителните инструменти на повечето професионални телескопи. Националната слънчева обсерватория (NSF) съществува, за да изгражда и работи с телескопи из цяла Америка, подходящи за наблюдението на нашия източник на светлина. Слънчевият телескоп „Даниъл К. Иноуей“ – най-мощният инструмент до ден днешен – се намира в Мауи, Хавай и той вече функционира на пълни обороти. Нещо повече – вече можем да видим и първите снимки, направени с него (включително на хромосферата, слънчевата атмосфера).

Телескопът бе натоварен официално с първата си задача на 31 август, но снимките, които виждате сега, са направени през юни, когато Слънцето се е намирало почти директно над Иноуей във вулкана Халеакала.

„Слънчевият телескоп на Националната научна фондация е най-мощният телескоп от този тип в света, който ще промени завинаги начина, по който изследваме и добиваме информация за нашето Слънце“, заяви директорът на Националната научна фондация Сетураман Панчанатан. „Неговите прозрения ще трансформират начина, по който нашата нация, както и планетата, ще прогнозира и ще се подготвя за събития като слънчеви бури.“

Една от новите снимки е на „повърхността“ на нашето Слънце, а другата – на хромосферата – средния атмосферен пласт. Тъй като звездата е изградена от газ, повърхността ѝ не е твърда. Съществуват обаче сериозни различия между онова, което възприемаме за основното тяло на Слънцето, и неговата атмосфера. И двата елемента трябва да бъдат проучени подробно.

Снимката на "повърхността" на Слънцето. Източник: NSO/AURA/NSF

От доста време насам Хелакала е едно от основните места, от които астрономите изучават Слънцето. Слънчевата обсерватория „Мийс“ отваря на това място през 1964 г. Телескопът Иноуей, който разполага с огледало с диаметър 4 метра, представлява съвършено ново ниво на мощност. Плановете за него съществуват от 25 години, а конструкцията му продължава почти десетилетие.

Толкова големи инструменти се нуждаят от доста време, за да заработят напълно, и това важи в пълна сила за слънчевите телескопи – те трябва да разпръснат цялата топлина, която гигантските им телескопи концентрират. През 2020 г. видяхме тестови снимки на „клетките“ на Слънцето, както и на едно слънчево петно, което наподобяваше близък кадър на око.

Снимката на слънчевото петно конкретно е с пространствена резолюция, която е 2,5 пъти по-висока от всичко, постигано до онзи момент – на нея виждаме магнитни структури по слънчевата повърхност с минимални размери от 20 км.

Когато тестовите снимки са направени, Слънцето все още бе своя минимум. По това време през повечето дни не е имало нито едно слънчево петно, нито следи от активност от типа на слънчеви изригвания или коронални изхвърляния на маса. Днес, когато нашата звезда, засилва своята активност, можем да видим на снимките пет групи със слънчеви петна, както и едно петно на обратната страна, което е толкова голямо, че засяга слънчевите вибрации.

Цялата тази активност би трябвало да засили полярните сияния. За момента обаче нашата планета е пощадена от нещо по-мощно, способно да нанесе по-сериозни щети.

От друга страна, Венера бе ударена от две слънчеви бури, които бяха толкова силни, че ако бяха насочени към Земята, щяха да нанесат огромни щети. Телескопът Иноуей би могъл да ни помогне да разберем по-добре този пик в слънчевата активност и да се подготвим за следващия.

Източник: IFLScience