В продължение на десетилетия една мистерия, свързана с Андромеда, не престава да озадачава астрономите. Около централната свръхмасивна черна дупка на галактиката орбитират звездни купове в странна формация. Защо? Дълго време учените нямаха представа. Сега обаче ново изследване, публикувано в The Astrophysical Journal Letters, показва, че най-вероятно причината за това е сблъсък с друга свръхмасивна черна дупка в миналото.
За да достигнат до тези заключения, учените извършват симулации на сблъсък между две свръхмасивни черни дупки. По този начин те откриват, че разпределението на куповете от звезди, орбитиращи тези два обекта, става странно и разтеглено.
„Когато за първи път учените поглеждат към Андромеда, те очакват да видят свръхмасивна черна дупка, обградена от сравнително симетричен куп от звезди – пише проф. Ан Мари Мадигън, съавторка на изследването и част от JILA (организация, обединяваща учени от Университета на Колорадо Боулдър и Националния институт по стандарти и технологии). – Вместо това те се натъкват на тази огромна и разтеглена маса.“
„Когато галактиките се сливат, в края на краищата техните свръхмасивни дупки се превръщат в едно гигантско цяло – добавя водещият автор Тацуя Акиба от Университета на Колорадо Боулдър. – Това, което искахме да научим, е какви са последиците от подобно нещо.“
Един сблъсък между галактики протича в рамките на милиарди години. През това време свръхмасивните черни дупки, намиращи в доскорошните центрове, започват малко по-малко да се приближават една до друга. Така всъщност се ражда нова галактика.
Бушуващият поток от газ и звезди избутва свръхмасивните черни дупки една към друга, а огромното им гравитация образува гравитационни вълни, които създават своеобразен откат. Този откат ускорява допълнително свръхмасивната черна дупка.
„Ако сте свръхмасивна черна дупка и започнете да се движите с хиляди километри в секунда, реално можете да се измъкнете от галактиката, в която се намирате“, обяснява Мадигън.
Илюстрация, показваща орбитата на звездите около свръхмасивна дупка преди (вляво) и след (вдясно) гравитационен "откат". Източник: Steven Burrows/JILA
Когато обаче сливащата се черна дупка не избяга, тя може да обърка орбитата на куповете в близост. Екипът открива, че орбитите, които виждат в своите симулации, им напомнят на подредбата, характерна за централния регион на Андромеда.
Откритието на специалистите представлява една сравнително добра работна теория, която ни показва какво евентуално се е случило с Андромеда. По време на своето съществуване галактиките се сливат често една с друга (същото ще се случи и с Андромеда и Млечния път). Сега екипът иска да проведе още по-прецизни симулации с повече звезди, за да види дали не може да възпроизведе онова, което виждаме в ядрото на Андромеда и дори да обясни по този начин миналите преживявания на още по-далечни галактики.
Източник: IFLScience
