За първи път астрономи наблюдаваха как фрагменти от разпаднали се планети навлизат в атмосферата на бяло джудже – оголеното и някога изпълнено с мощ ядро на древна звезда. Малко по малко повърхността на звездата нагорещява останките от тези минали светове до милиони градуси и буквални ги поглъща.
Това, което астрономите реално наблюдават, са рентгенови емисии. Те се излъчват от скалния и газов материал, обкръжаващ бялото джудже G29-38, който, веднъж щом премине точката, от която няма връщане назад, се нагорещява до невероятно високи температури. През последните десетилетия са откривани редица индиректни доказателства за този процес, но чак сега специалистите успяват да го наблюдават директно.
„Най-накрая видяхме как материалът в действителност навлиза в звездната атмосфера. За първи път успяваме да определим степента на акреция, без да използваме детайлни модели на атмосферата на бялото джудже“, казва водещият автор на изследването д-р Тим Кънингам от Университета на Уоруик.
В предишни изследвания наблюденията показват, че около и по повърхността на тези бели джуджета съществуват тежки елементи. Между ¼ и ½ от белите джуджета са „замърсени“ с желязо, калций и магнезий. Това означава, че те поглъщат планетарен материал от световете, които някога са се намирали в тяхната орбита.
„Предишните измервания на степента на акреция използват спектроскопия и зависят [изцяло] от модели на бели джуджета. Това са числени модели, които изчисляват колко бързо даден елемент потъва от атмосферата в самата звезда. По този начин разбираме какво количество пада в атмосферата като скорост на акреция – продължава д-р Кънингам. – Впоследствие можем да проверим какво количество от елемента е имало в родителското тяло – било то планета, спътник или астероид.“
Един ден нашето собствено слънце ще се превърне в бяло джудже. То не е достатъчно масивно, че да избухне в свръхнова. Когато неговото ядро вече не може да синтезира, то просто ще рухне. По време на своята фаза на червено джудже външната му обвивка ще се разшири до такава степен, че буквално ще погълне близките до него планети.
Когато останките от тези светове се приближат достатъчно до звездата, те ще се превърнат в плазма, нагорещена от 100 000 до 1 000 000 °C. Веднъж щом достигнат до повърхността ѝ, те започват да се охлаждат и да излъчват рентгенови емисии. Изследователите успяват да засекат именно тях.
Изследването е публикувано в Nature.
Източник: IFLScience
