Слънчевата система е създадена върху отломките на отдавна загинали звезди. Именно те са ни предоставили всички елементи, по-тежки от хелия, които съставляват нашите светове. Въпреки това този звезден прах не е разпределен поравно. Част от земните материали на Земята са дошли от звезди тип червени гиганти. Същите тези компоненти обаче се срещат по-рядко на Марс или в Астероидния пояс (вероятни и на другите планети в Слънчевата система). Нов научен труд предлага едно потенциално обяснение.
Облакът, от който се е формирала Слънчевата система, включва не само сурови елементи, но и прахови зрънца, формирали се в и около други звезди (те представляват около 3 процента от праха в Слънчевата система). По-впечатляващото в случая е, че над 4 млрд. години по-късно съществуват тестове, които могат да разпознаят тези зрънца на базата на съотношенията на изотопите в елементите, които ги съставляват (както и видът звезда, която ги е създала).
Проф. Мария Шонбехлер от Цюрихския технологичен университетизучава проби паладий, за да открие техния произход. Паладият е преходен метал, за който учените предполагаха (погрешно) преди около 30 години, че държи ключът към студения термоядрен синтез. Вместо това обаче той се използва за разграждането на изпусканите от колите изгорели газове. Неговата летливост се намира между две групи от елементи, които са с различна дистрибуция из Слънчевата система. Именно това го прави идеалния материал за тестове от този тип.
Когато звездите, които някога са преобразували водород в хелий започват да преобразуват хелия във въглерод и кислород, те се издуват и се превръщат в червени гиганти, известни като AGB звезди. В ядрата им специални процеси довеждат до образуването на тежки метали (включително паладий). Останалата част от паладия във Вселената е вследствие на по-драматични събития (като например сблъсък на неутронни звезди или експлозия на свръхнова).
Това, което Шонбехлер и колегите ѝ се опитват да обяснят, е защо има по-малко паладий на звезден прах в метеоритите, които са изучавали, в сравнение с други проучвани метали. „Паладият е малко по-летлив от останалите измервани елементи. В резултат на това той се кондензира в прах около тези звезди. Ето защо има по-малко паладий от звезден прах в метеорите, които сме изучавали“, коментира д-р Матияс Ек от Бристолския университет.
Метеоритите от Астероидния пояс (или тези, отцепили се от Марс при сблъсък на планетата с големи обекти) разполагат с по-малко от този материал от червените гиганти, отколкото земната кора. Шонбехлер има отговор и на това: „Когато планетите са се формирали, температурите в близост до Слънцето са били особено високи. Много от зрънцата в близост до Слънцето са се изпарили, но тези от червените гиганти са били по-големи и съответно – по-издръжливи от малките частици от свръхновите.“
Ето защо по-вътрешните планети имат повече прах от червени гиганти, докато при по-далечните (включително Марс) произходът им е смесен.
Източник: Nature Astronomy
