Къде живеят?
Бавноходките са широко разпространени - срещат се от Хималаите (на височина до 6000 м) до морските дълбини (7000 м под морското равнище) и от полярните ширини до екватора. Има сладководни, морски и сухоземни видове, като на сушата обитават мъхове, лишеи, почва, дори ледници.
Въпреки разнообразието от хабитати, които са покорили, където и да се намират, те имат нужда от вода, за да живеят и да се размножават. Морските и сладководните видове нямат проблем с наличието на течна вода, но на сушата е възможно бавноходките да имат достъп до нея само периодично. Ето защо за сухоземните видове е характерно да изпадат в анабиоза.
Анабиозата (от гръцки - връщане към живот) е състояние, наричано още мнима смърт, при което организмите прекратяват всякакви жизнени функции и на външен вид изглеждат като умрели. Нямат метаболизъм - не се хранят, не отделят, не дишат.
Особеното в това състояние, отличаващо го от абсолютната смърт, е, че то е обратимо.
Целта на изпадането в анабиоза е преживяването на неблагоприятни, често смъртно опасни промени в средата. Когато условията отново станат подходящи за живот, организмът в анабиоза възвръща виталността си и продължава съществуването си все едно никога не го е прекъсвало.
Има различни типове анабиоза в зависимост от това какъв климатичен фактор е стигнал критични за живота стойности - липсата на достатъчно вода предизвиква изпадане в анхидробиоза, a твърде ниските температури водят до криптобиоза. За бавноходките са характерни и двата типа.
За какво може да ни послужи изследването на анабиозата?
Когато знаем физиологичните и биохимичните механизми на изключването и включването на жизнените функции при организми, изпадащи в анабиоза, ние бихме могли да ги приложим и към други живи тъкани, органи и дори цели организми, за които анабиозата не е естествен процес.
Много полезни биха могли да са за
съхранението на органи,
отделени от тялото - удължаване на живота на органите за трансплантация, съчетано с непретенциозност към температурата и влажността на средата, в която се пренасят. Така ще е възможно да се спасяват човешки животи и в силно екстремни условия - отдалечени места или места с невъзможност за поддържане на подходяща ниска температура по време на транспорта.
